Една легенда стана на 70
17 януари 2012На Олимпиадата в Рим през 1960 младият боксьор Касиус Клей, отличаващ се още тогава с извънредна бързина и подвижност, става олимпийски шампион в полутежка категория. Казват, че после хвърлил медала в една река в знак на протест срещу положението на черните в родния си град Луисвил. Той приключва аматьорската си кариера след 100 победи от общо 108 срещи. Група бели бизнесмени от Луисвил се обединяват, за да направят възможно преминаването му в лагера на професионалистите в най-тежката категория.
Велик и красив
Извънредно талантливият боксьор минава за арогантен, егоцентричен и дори маниакален: "Аз съм най-великият и най-красивият боксьор на всички времена", обича да се пъчи Клей и да се гаври с противниците си. В първия си мач за световната титла през февруари 1964 считаният за аутсайдер Клей стъпва на ринга срещу титуляра Сони Листън. След шест рунда Листън се отказва. "Аз съм най-великият", скандира новият световен шампион пред микрофона.
Още през същата година той се присъединява към мюсюлманската организация "Нация на исляма" и приема името Мохамед Али. Тъй като в протест срещу Виетнамската война отказва да служи в армията, Али не само загубва боксьорския си лиценз, но е осъден и на пет години затвор. Той плаща голямо обезщетение и остава на свобода.
Благодарение на застъпничеството на видни хора на изкуството и интелектуалци, Али успява да си върне лиценза и след принудителна тригодишна пауза на 8 март 1971 се изправя срещу световния шампион Джо Фрейзър. В един много оспорван и твърд мач в нюйоркската зала "Медисън Скуеър Гардън" Фрейзър печели по точки. В последния петнайсети рунд Али за пръв път в кариерата си пада на пода.
Следват други големи двубои, които влизат в историята на бокса. Например Rumble in the Jungle, "Боят в джунглата", през 1974 в Киншаса, когато Али нокаутира в осмия рунд непобеждавания до онзи момент световен шампион Джордж Форман. Близо 100 000 зрители наблюдават пряко това невероятно зрелище, след което Али става втория професионалист в абсолютната категория след Флойд Патерсън, който за втори път слага пояса на световния шампион. Това му се удаде дори за трети път, когато през 1978 детронира Леон Спинкс и се окичи за трети път със световната титла.
Победен от Паркинсона
Но една от най-забележителните срещи в историята на бокса си остава "Трилърът от Манила", както бе рекламиран вторият дуел между Али и Фрейзър през 1975 година. След 14 много оспорвани рунда Фрейзър хвърли кърпата. Демонстрираното си тогава ниво Али така и не успя да постигне никога повече и пропусна удобния момент да прекрати кариерата си като шампион. След поражението си срещу Тревър Бърбик в края на 1981 почти 40-годишният Али слезе окончателно от ринга.
По онова време той страдаше вече от паркинсонова болест. Впоследствие състоянието му се влоши още повече. Али едва говореше и имаше тежки моторни смущения, според повечето специалисти - следствие от понесените удари по време на боксовата му кариера.
Когато през 1996 с трепереща ръка Али запали олимпийския огън в Атланта, гледката развълнува стотици милиони хора по света. Али е отрупан с всевъзможни почести, включително с отличието "Спортист на века" от МОК. Но на първо място Мохамед Али си остава най-големия боксьор на всички времена.
Автор: Щ. Нестлер, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова