Ето защо новата съпротива срещу Тръмп е плашеща

Коментар на Михаел Книге:

Върховният съветник по икиномическите въпроси краде писмо от писалището на президента, за да предотврати прекратяването на важни търговски споразумения с други страни. Шефът на Пентагона игнорира заповедта на президента да бъде ликвидиран държавният глава на една вражеска страна. Шефът на кабинета на президента пък окачествява началника си като "откачен" и "идиот" и твърди, че няма смисъл президентът да бъде убеждаван в каквото и да било.

Това не са кратки разкази от президентския дворец на някой екзотичен диктатор. Всичко това се случва в САЩ. Тук трябва обаче да отбележим, че Белият дом и някои от хората, които Боб Удуърд описва в своята книга "Страх", оспорват тези действия и цитати. Легендарният репортер на "Вашингтон пост" обаче държи на своята теза.

Това не е верният път

Ако съпоставим журналистическите разследвания на Удуърд от последните пет десетилетия с фалшификациите, прикриването на факти и откровените лъжи, дошли през последните близо две години от Белия дом, не е трудно да решим на кого да вярваме. Към това се прибавя и фактът, че историята на едно нефункциониращо правителство и един неспособен президент, представена от Удуърд в книгата му "Страх", прилича на историите, разказани в много други книги. 

Статията в "Ню Йорк Таймс" от миналата седмица, в която един анонимен функционер от правителството на Тръмп обяснява, че той или тя е част от вътрешно "съпротивително движение" само потвърждава това: очевидно съществува група от хора, които усилено се опитват да отклонят президента Тръмп от осъществяването на политически концепции и идеи, които те самите смятат за непремислени или дори за опасни. Само че пътят, който са избрали - да крадат писма, да игнорират заповеди и т.н. - не е правилен.

Защо ли? На първо място външният наблюдател може да установи, че досега вътрешната съпротива не е особено успешна. Нечовешката миграционна политика на правителството, подкопаването на трансатлантическите отношения, наказателните мита срещу Канада и Европа, едностранното излизане от ядрената сделка с Иран (и това е само една малка част) вече се осъществиха - въпреки съпротивата. Това означава, че или групата не действа особено ефиктивно, или че нейните членове все пак са съгласни с ключовия елемент от политиката на Тръмп под мотото "Америка на първо място".

Да вземеш нещата в свои ръце

Освен това самото съществуване на вътрешно съпротивително движение би трябвало да ни обезпокои. Тази група очевидно е убедена, че институцията, която според конституцията трябва да бъде контролна инстанция на президента - тоест Конгресът - не е в състояние или няма волята да изпълнява основната си задача. Затова тези влиятелни членове на правителството на Тръмп стигат до заключението, че Тръмп е толкова опасен, че трябва да вземат нещата в собствените си ръце.

Да оставим настрана това, че зад подобно убеждение се крие известна доза арогантност. Поведението на тези хора е съмнително от конституционна гледна точка. Какво ще си помислят американците и останалата част от света, когато държавни служители, които никой не е избирал, смятат за нужно задкулисно да пречат на избрания президент да върши това, което той смята за необходимо? Посланието е следното: явно политическото положение е толкова фатално, че изпитаните конституционни механизми, които трябва да упражняват контрол върху президента в най-голямата демокрация в света, не функционират. Може и да е така. Или с други думи: за тези почти две години откакто е на власт Доналд Тръмп до такава степен е подкопал политическите норми, че нормалните контролни механизми срещу президентските ексцесии явно са се провалили.

Акт на отчаяние

В този смисъл изявленията на сътрудниците на Тръмп в книгата на Удуърд и анонимната статия в "Ню Йорк Таймс" могат да бъдат разбрани не като утеха за обществото, а по-скоро като вик за помощ. Откъде обаче да дойде тази помощ? Бунтовниците правилно разбраха, че е много трудно да се отърват от Тръмп с помощта на 25-та добавка към американската конституция. Подобно действие само би разединило страната още повече. Същото се отнася и до процедурата за импийчмънт, както и до оскъдната надежда, че разследванията на специалния прокурор Робърт Мълър могат да означават край на президентството на Тръмп. Всички тези опции са прекалено сложни, твърде необичайни и могат да имат трайни последици.

Както правилно отбелязва анонимният автор в "Ню Йорк Таймс", най-добрият отговор на администрацията на Тръмп могат да дадат американските избиратели на предстоящите междинни избори. Промяната на властовите отношения в едната или дори в двете камари на Конгреса няма да сложи край на президентството на Тръмп. Но би могла да усложни живота на Тръмп, на неговите поддръжници и на Републиканската партия. Те няма да могат да прокарват своята злонамерена агенда. Подобна промяна може да възроди и надеждата, че Тръмп може да бъде държан под контрол и да възвърне доверието в политическата система на САЩ.