Източноевропейците се опитват да противодействат на Брюксел

Пенсионерите в българското село Горно Осеново, които си лягат и стават със слънцето, не са чували за въглероден двуокис. Те, впрочем, нямат и електричество. Новият проект на Брюксел обаче, който трябва да накара енергийните компании да си плащат емисиите от въглероден двуокис от 2013-та година, може да повиши цената на елекричеството до такава степен, че прокарването му до места като Горно Осеново ще стане невъзможно.

Силна зависимост от въглищата

Източноевропейските правителства също са разтревожени и обединяват усилията си, за да осуетят брюкселския проект. Целта им е да помогнат на гражданите си, чиито доходи са доста по-ниски от тези на Запад.

В продължения на десетилетия енергийните цени в България бяха субсидирани от правителството и изкуствено поддържани на ниско равнище. Преобладаващата част от електроенергията в Източна Европа се добива от въглища, които имат най-висока степен на излъчване на въглероден двуокис в атмосферата.

Полша, чиято зависимост от въглищата в това отношение надхвърля 90 процента, ще бъде сред най-тежко засегнатите от плановете на ЕС. Правителството във Варшава смята, че цената на електроенергията може да скочи с 70 процента; докато в България, която получава половината от енергията си от въглища, поскъпването може би ще възлиза на 30 процента. Освен това поляците се опасяват от големи съкращения в своята огромна минодобивна индустрия, осигуряващи работа на 140 000 души.

Страховете на изтока

"Логично е да се очаква по-консервативен подход от по-бедните страни, защото нашите икономики са по-уязвими", казва Иванка Диловска от българското министерство на икономиката и енергетиката.
Другото притеснение на политиците е, че вследствие на мерките срещу въглеродния двуокис ще намалее конкурентоспособността на енергоинтензивните предприятия и интересът на инвеститорите ще отслабне.

Редица икономисти и специалисти на ЕС обаче смятат, че опасенията на Изток са преувеличени, прибързани и политически подсилени от източноевропейските правителства. Те уверяват, че проектът на ЕС е съобразен с растежа в новите страни-членки. Изтъква се, че повечето източноевропейски страни са крайно бавни в отварянето на своя енергиен пазар, така че намеренията на Брюксел не трябвало да се използват като претекст с политически цели.