Не децентрализацията, а бедността е най-важната тема за македонците в навечерието на насрочените за неделя общински избори

ите на плебисцита поддържаха мнението, че в Македония се провежда едно т. нар. “албанизиране” на страната. Днес обаче македонците са изправени пред доста по-сериозни проблеми, което ги кара да забравят междуетническите разногласия.

“Скопие ще се превърне в модерна европейска столица – чиста и със съзнанието за опазване на околната среда.” Това гласи предизборното обещание на настоящия кмет на македонската столица Ристо Пенов. Повечето столичани са обаче отегчени от предизборните обещания и не се доверяват на нито един от кандидатите за кметския пост на Скопие. Претенции към този пост проявяват освен настоящият кмет още един доста богат и известен бизнесмен, както и трима албанци. Те идентифицират своята изборна победа с победата на младите и изобретателните и обещават да построят нови мостове над река Вардар, които да премахнат веднъж за винаги пропастта между македонското мнозинство и албанското малцинство.

Македонците не се интересуват обаче от подобни обещания. Те си имат други проблеми – дългата и студена зима например, безработицата, безпаричието, глада. Младите хора прекарват дните си в запушени кафенета, където се опитват да забравят безизходицата, слушайки музика и водейки безсмислени разговори. Те нямат желание да изслушват политическите пароли, които са според тях само празни приказки, празни обещания за едно по-добро, едно европейско бъдеще.

“Младите хора не виждат изход от ситуацията. Единствената ни надежда е свързана с имиграция в някоя западна държава. След завършване на средното си образование не намираме работа, а за завършването на висше образование липсват средства.”

Навсякъде се шири безработица, затварят се фабрики и предприятия, селскостопанските работници нямат средства за обработване на земите си.

Не е сигурно дали политиците забелязват всеобщото отчаяние и мизерията по време на предизборните си обиколки из страната. Сигурно е обаче, че македонците вече не преследват така оживено предизборните кампании както преди няколко години.

“Омръзнало ни е от обещания. Как да вярвам на обещания като нито аз нито децата ми имаме работа”, казва една жена.

Насрочените за неделя общински избори са изпитание за македонската държава по пътя й в посока Европейски Съюз и НАТО. В предизборните си кампании политиците обръщат малко внимание на теми, засягащи отделните общини. Понякога възниква впечатлението, че предстоят парламентарни, а не общински избори. Опозицията използва момента, за да окачестви водената от управляващата партия политика като виновна за мизерията и обедняването на народа. Македонците са забравили вече протестите от преди половин година, забравили са също междуетническите разногласия в следствие на новото териториално разпределение на страната. Проблемите обаче, възникнали в следствие на децентрализацията на Македония, все още не са решени. Общините трябва да се научат да работят с чувство за отговорнст, те трябва да свикнат да боравят ефективно с предоставените им средства. Изпълнението на тези задачи ще е свързано с много трудности, независимо от това дали кметският пост след изборите в неделя ще бъде зает от македонец или от албанец.