15 години след събитията в Солинген

Изминаха 15 години от ксенофобския атентат в германския град Солинген. Палежът остава толкова траен отпечатък в колективната памет, че германският министър на вътрешните работи Шойбле с право казва, че това ще остане част "от нашата култура на паметта". Под "нашата памет" се разбира тази на германското общество и на 2,5 милиона турци, които днес живеят в Германия.

Турците и до днес реагират чувствително и недоверчиво. Това стана ясно след нещастния случай в Лудвигсхафен, където при пожар загинаха девет турци. Най-вероятно тук не става въпрос за ксенофобски атентат. Провокационната кампания на турските медии, при която прибързано се отправиха обвинения към Германия, само наля масло в огъня. В последствие седмици наред се водиха интеграционни дебати, които хвърлиха светлина върху трудните отношения между германското общество и неговата най-голяма имигрантстка група.

Дебатите показват ясно едно: И двете страни - както германците, така и турците в Германия - трябва да правят опити за сближаване и да признаят

някои неудобни истини

Германското общество трябва най-накрая да приеме факта, че Германия е имигрантска страна. Нещо, пред което тя прекалено дълго си затваря очите. Германия трябва да започне да търси решения на проблема с обучението на турските деца. Например, чрез въвеждането на допълнителна предучилищна подготовка, при която турските деца да подобрят отрано езиковите си знания. Целодневните училища също подобряват общуването между турските и германските деца. Освено това - Германия трябва да настоява в часовете по вероучение да се изучава и исляма.

От друга страна турските имигранти трябва да приемат факта, че е нужно да се интегрират. Не да се разграничават, а да се включат в германското общество и да приемат правилата - като равнопоставеността между мъжа и жената. Тези, които искат да останат да живеят в Германия, трябва да научат немски език. Защото доброто владеене на немски език е

предпоставка за професионална реализация.

В крайна сметка многобройните турските медии също трябва да поемат отговорност за интеграцията на турското малцинство. Начинът, по който тези медии отразиха събитията в Лудвигсхафен, не е похвален.

Всичко това не трябва да създава погрешно впечатление. През последните години се стартираха много инициативи за подобряването на съжителството между турци и германци. Редовно се провежда, например, среща на върха по въпросите на итеграцията, в която участват видни германски и турски представители.

Без съмнение толерантното съжителство между турци и германци изисква много усилия. Но от многообразието на различните култури печелят и двете страни. Доказателство за това са успешните кариери на турски имигранти в Германия, които са аспект от турско-германските отношения.