"Бях похитена": кражбата на булка ще се наказва в Казахстан

В парламента на Казахстан до края на 2024 година със законодателни поправки могат да бъдат въведени санкции за крадене на булки. Експертите се надяват, че промените в Наказателния кодекс ще изкоренят тази „средновековна традиция". Защото днес всъщност всяка девойка в страната на възраст между 16 и 25 години е наясно, че могат да я откраднат с цел женитба и така да сложат кръст на всички нейни планове за бъдещето. А всяка история за кражба на булка се развива почти винаги по един и същи сценарий.

Историята на Гулмира: „Похитиха ме с цел женитба"

Гулмира К., която е медицинска сестра в Алмати, разказва пред ДВ, че я похитили, когато била на 19. „Скоро ще минат 20 години оттогава, но и до днес помня всичко. Прибирах се вечерта от университета, когато до мен се приближи кола, от която изскочиха трима мъже. Хванаха ме и като чувал с картофи ме хвърлиха на задната седалка. Два часа по-късно стигнахме до една селска къща, където жени започнаха да ми слагат бяла кърпа - каквато е традицията. Веднага разбрах, че са ме похитили с цел женитба. Опитвах се да избягам, но не успях. Едва след това видях бъдещия си мъж, когото дотогава не познавах, никога не го бях виждала. Той още същия ден ми отне девствеността", казва Гулмира, която не се решава да назове фамилията си.

По нейните думи, тя успяла едва седмица по-късно да се свърже с родителите си. Чакала от тях подкрепа, но така и не срещнала разбиране. „Баща ми каза, че аз съм си виновна - била съм опозорила целия род. Затова повече не искал да ме вижда, а аз нямаше къде да отида - така станах жена на човек, чието семейство беше много бедно. А родителите ми бяха заможни хора", обяснява жената, която успяла да се измъкне от фактическия плен чак девет години по-късно.

„Тогава вече имах две деца. Отидох с тях в районната поликлиника, където срещнах съученичка, на която разказах историята. Именно тя ми предложи да замина с децата обратно за Алмати. По-късно приятелката ми ми помогна и с развода, и с намирането на работа. Мисля, че на бившия ми мъж му беше все едно - не го интересуваме. Ако тогава имаше наказателно преследване за кражбите на булки, животът ми щеше да бъде съвсем друг. Така и не можах да завърша университета", казва жената със съжаление.

Дискусии по наказанието за кражба на булка

В Казахстан дискусии за необходимостта от наказателно преследване на кражбите на булки се водят още от средата на 1990-те години. А правозащитниците постоянно изтъкват, че действащото законодателство не позволява да се потърси отговорност от похитителите.

Първата индикация за възможна промяна дойде от омбудсмана Артур Ластаев, който през август 2023 година предложи да се въведе наказателно преследване за кражба на булка. Главната прокуратура принципно подкрепи инициативата, но други действия не последваха. Половин година по-късно се намеси и президентът Касим-Жомарт Токаев. „В нашата страна има хора, които, под прикритието на националните традиции, се опитват да наложат практиката на крадене на булки. Това мракобесие не може да се оправдае с нищо и е в разрез с идеалите на прогресивното общество, в което достойнството, правата и свободите на всеки човек са абсолютна ценност", подчерта президентът.

Традицията за крадене на булки в днешния си вид никога не е съществувала в Казахстан, казва за ДВ депутатът от управляващата партия Amanat Мурат Абенов. „През средните векове похищението на жени е било допустимо само в хода на военни действия - като трофей. Похищението на момиче от родове, които не враждуват помежду си, е било смятано за много сериозно престъпление. Наказанието е било смърт, а родът на похитителя е трябвало да плаща големи репарации. Има и случаи, в които момичета са бягали с любимите си, но това е било по взаимно съгласие. Всичко това няма никакво отношение към днешната трактовка за отвличане на булки, при която девойката едва преди бракосъчетанието научава кой ще бъде мъжът ѝ", обяснява депутатът. 

Ако предложената законова поправка бъде приета, наказанието за похищение на лице с цел сключване на принудителен брак ще бъде лишаване от свобода до три години. А ако отвлеченото лице е непълнолетно - до пет. По данни на Абенов, през последните три години са били подадени 214 жалби за откраднати булки. „Знам обаче, че опитите за подаване на жалби са били много повече. От тези 214 случая само десет са стигнали до съда, останалите са били закрити заради липсата на състав на престъпление. Излиза, че държавната машина през цялото време е поощрявала този вид престъпления."

"Нескопосан опит за оправдаване на насилието"

Според правозащитничката Халида Аджигулова в случая става дума за фактически провал на държавната политика в сферата на правното обучение на гражданите на Казахстан, особено в тези региони, където кражбите на булки са практика.

„Всеки, който апелира за спазване на традициите, всъщност прави нескопосан опит да оправдае насилието. Мисля, че това са средновековни практики, които изобщо не са актуални за цивилизованото общество на 21 век. Но това означава, че нито в училищата, нито в университетите нашите младежи не научават достатъчно за правата на човека", казва за ДВ Аджигулова. Тя допълва, че днешната казахстанска младеж все повече се отказва от спазването на традициите, за съблюдаването на които няма никакви обективни основания.

От архива на ДВ: