Eзикови и други неразбории по балкански
8 ноември 2011Според македонските творци виновни за това са политиците, които гонели лични сметки, без да се съобразяват с мнението на европейските учени. Поводът за новата разправия също е политически: в последния си доклад за напредъка на Македония Европейската комисия не използва нито веднъж определението "македонски".
Това накара Академията на науките в Скопие да излезе с протестно писмо, в което се казва: "С премълчаването на македонския език отделни институции на ЕС очевидно се разминават с културните стратегии и политики на Обединените нации и на ЮНЕСКО за защита на малките и застрашените езици". През последните седмици протестираха и представители на македонския ПЕН-клуб.
Политически сметчици и национална идентичност
"Около македонските език и идентичност се създава проблем, който не съществува в интелектуална Европа. Видно обаче е разногласието между европейските интелектуалци и политиците по повод съществуването на македонската идентичност", категоричен е Иван Цепаровски, преподавател по културология в университета в Скопие.
Според него проблемът е в политиците, които следвали лични интереси и гонели определени политически дивиденти. "Повечето учени, твърди Цепаровски, не се съмняват в съществуването на македонските език и идентичност". Цепаровски дава пример с италианския професор по културна социология Касано, в чиято книга за културата на Средиземноморския регион съвсем свободно се говори за македонска литература и култура. "В политиката обаче функционират принципите на властта, а те понякога се оказват по-силни от истината", заключава Цепаровски.
Международна подкрепа за македонския език
Бранко Цветковски, един от най-награждаваните македонски поети, носител на европейски орден за заслуги в изкуството и културата, казва: "Повечето балкански писатели и поети, както и творци, чиито творби са преведени на македонски език, са възмутени от политическите изказвания в Европа по адрес на Македония."
Ристо Лазаров, поет и председател на Македонския ПЕН-център припомня, че още през 1992 година в резолюция на Международния ПЕН-център от конгреса му в Рио де Жанейро са били признати съществуването и високите постижения на македонската литература и култура.
Той добавя, че световно известни писатели, членували или членуващи в международния ПЕН-център - като Хайнрих Бьол, Ханс Магнус Енценсбергер, Гюнтер Грас, Андрей Вознесенски и други - де факто са заявили подкрепата си за македонския език, след като техни книги са били преведени на него, или пък са гласували въпросната резолюция от Рио, с която се признава съществуването на македонския език и култура.
Автор: С. Тоевски, М. Липчева-Вайс; Редактор: Б. Узунова