Германия: защо расте подкрепата за крайнодесните популисти

На две места в Германия кандидатите на най-успешната крайнодясна германска партия от Втората световна война насам - "Алтернатива за Германия" (АзГ) спечелиха балотажите на кметски избори.

Ханес Лот спечели в Рагун-Йеснитц, а преди седмица Роберт Зеселман спечели в Зонеберг, провинция Тюрингия. Въпреки че и двете общини са сравнително малки, резултатите са значими. АзГ вече се ползва с подкрепата на 20% от германските гласоподаватели, сочат проучвания. Резултатът е съизмерим с този на СДП.

Политическите анализатори не успяват да се обединят около някаква причина защо подкрепата за АзГ се увеличава. Някои смятат, че това се дължи на противопоставянето на партията на мерките за борба с климатичните промени. Според политическата анализаторка Урсула Мюнх хората в Германия се объркват от вътрешните борби в правителството по този въпрос. "Освен това хората, които генерално са недоволни от политиката в страната, също се мобилизират все повече от АзГ", казва експертката.

Според скорошно проучване на Лайпцигския университет пък обяснението е доста по-просто - много германци, най-вече в източната част на страната, имат расистки възгледи. Проучването показва и, че електоратът на АзГ се разширява - сега към него принадлежи не само "консервативната и носталгична" средна класа, но и "адаптивните и прагматични" хора, които променят възгледите си според настоящата ситуация.

"Алтернатива за Германия" и другите партии

Канцлерът на Германия Олаф Шолц настоява, че проблемите в правителството му нямат нищо общо с увеличаващата се подкрепа за АзГ. Партията с най-голям проблем в момента е ХДС. Лидерът на партията Фридрих Мерц не изпълни обещанието си от 2019 година, че ще намали подкрепата за АзГ наполовина. Неговата реторика през повечето време е по-скоро антилява, отколкото антидясна. Въпреки последните успехи на АзГ, Мерц продължава да твърди, че основният опонент на ХДС са Зелените, макар че двете партии са част от управляваща коалиция в 16 от местните правителства в Германия.

Урсула Мюнх не е убедена, че противоборството със Зелените е най-добрата стратегия за ХДС. Най-непродуктивният подход обаче би бил основните партии да изградят стена между себе си и крайнодесните, като например отказват да коментират някои казуси като имиграцията. "Важно е тези партии да предлагат алтернативни политики на тези на АзГ", казва експертката пред ДВ. "Не бива просто да се оттеглят и да повтарят, че това е крайнодясна партия, с която не искат да имат нищо общо".

Популизмът като голямо изкушение

Консервативните политици в Германия са разединени по отношение на правилния подход. Някои предпочитат да изоставят емоционалната реторика за сметка на опитите да се представят за отговорна партия, чието място е в управлението. Други пък постигат успехи именно чрез емоция. Хуберт Айвангер, който е лидер на дясната популистка партия "Свободни избиратели", е добър пример за това.

Като икономически министър на провинция Бавария и част от местното управление в съюз с ХДС, Айвангер наскоро предизвика фурор със свое изказване. "Стигнахме до момента, в който тихото мнозинство в държавата трябва да си вземе демокрацията обратно", каза той по повод климатичните политики на правителството.

Последваха искания за оставката му, но Айвангер настоя, че речта му е била в защита на демократичните ценности. "Ако не бях аз, страната щеше да е дори по-разделена", каза той пред "Ди Цайт", посочвайки, че в Бавария АзГ държат едва 10% от вота - наполовина от подкрепата им другаде.

Заплаха за демокрацията?

Онова, което притеснява мнозина в Германия, е не само често откровено расистките послания на АзГ, но и фактът, че партията е под наблюдение като потенциална заплаха за конституционния ред в страната. Службата за защита на конституцията в Германия (вътрешното разузнаване), която следи екстремистки групи, поставя част от членовете на АзГ в категорията на крайнодесни екстремисти, а партията като цяло се смята за "подозрителен случай".

Според Мюнх обаче много германци, особено в Източна Германия, но и не само там, са критични към тази служба. В скорошна своя пресконференция нейният председател Томас Халденванг намекна, че хората трябва да се замислят преди да гласуват за АзГ. "Това не е негова работа", коментира Мюнх. "В очите на гласоподавателите на АзГ подобни позиции компрометират Службата за защита на конституцията. Това е огромен проблем в Източна Германия, където хората си казват, че достатъчно им е било да си имат работа с Щази и няма да позволят някой да им казва кое е правилно и кое не".

Зилке Боргщедт от екипа зад проучването за крайнодесните нагласи в Източна Германия не смята, че има място за паника засега. "Това е крайнодесен електорат, който е силно повлиян от случващото се в момента и реагира на всичко това", казва тя. А настроенията може и да се променят преди следващите избори през 2025 година.

Още по темата в това видео на ДВ: