В евроатлантическото мнозинство и в проруското малцинство тече бясна надпревара кой е по-автентичен. ГЕРБ и ДПС се опитват да се докажат като по-непримирими борци срещу руската зависимост от ПП-ДБ – с ултиматума към „Лукойл Нефтохим“ да плати 1,5 млрд. лева данъци или да получи незабавна отмяна на дерогацията за внос на руски петрол.
БСП пък се опитва да издърпа водачеството в антинатовската щафета от „Възраждане“ – като ги обвини, че въпреки обещанието си не са се присъединили към подписката за втори вот на недоверие към кабинета на тема национална сигурност и заради тях липсва необходимият брой гласове той да бъде внесен веднага.
Кой е по-автентичен
Игрите на неволята в не-коалицията не са от вчера, както и игрите кой е най-верният братушка в другия отбор. Но последните два случая с ултиматума и с новия вот на недоверие окончателно доказват, че всъщност няма никакви отбори. Всеки се опитва да трупа актив за сметка на съидейника си, за да се покаже по-автентичен на пистата, на която бяга.
„Докато успяваме да работим за хората, ще подкрепяме това правителство“, каза основният говорител на офанзивата с ултиматума срещу „Лукойл“ при обявяването ѝ – съпредседателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски. „Какво ги привлича толкова този руски петрол? Защо за газа аршинът е един, а за петрола друг?“ – каза по-късно по адрес на правителството и ПП лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
"Опитват се да стъпят на раменете на "Възраждане", за да ги забележи някой, но така или иначе вотът на недоверие, вкаран от тях, ние ще го подкрепим" – каза зам.-председателят на „Възраждане“ Цончо Ганев по адрес на социалистите и обяви, че първоначално са се разбрали с лидера на БСП Корнелия Нинова внасянето му да стане в понеделник, след първия тур на местните избори, а не тази седмица.
Безсмислено политиканство
Ако човек отвън, пък и не само външен, потърси смисъла в тези състезания, ще остане с горчивото усещане, че политическият живот у нас е превзет от амбулантни политикани. И няма да бъде далеч от истината. Нима ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС не преследват една и съща стратегическа цел, по която вече постигнаха сериозни успехи за кратко време – енергийната и политическа независимост от Русия и в плътното съюзничество с ЕС и НАТО по войната в Украйна? Нима между „Възраждане“ и БСП има значими разлики по основните черти на партийната им идентичност – неутралитет (в полза на Русия), запазване на руското влияние у нас (от енергетиката до съветските паметници) и почвенически консерватизъм (срещу „третия пол“ и в подкрепа на „изконните български ценности“)?
Старото клише гласи, че между държавите няма вечни приятели, а само вечни интереси. Между партиите също няма приятели, особено когато съюзничеството помежду им е форсмажорно по генезис, а не по непредвидени обстоятелства след сключен договор. При форсмажор по генезис, когато липсва коалиционен договор, партиите са свободни от отговорност за действията си и преследването на общите цели и интереси не просто върви паралелно с, а често е подчинено на гонитбата на тяснопартийния интерес – чак до ръба на играта с нулев резултат, при която и общите цели се провалят.
Тактически надцаквания
Шансът те да се провалят се увеличава с ерозията на общо стратегическо усилие, изместено от тактическите партизански надцаквания. Без съвместни управленски стъпки, които да са добре обмислени и политически подкрепени, те не просто няма да постигат устойчиви резултати, но и автоматично ще минират крехкото парламентарно мнозинство. Допълнителното облагане на преноса на руски газ за Сърбия и Унгария и натискът върху „Лукойл“ да продаде бургаската рафинерия са твърде голям залък за едно само правителство и една само политическа формация. Ако тези действия не бъдат доведени до успешен край, партиите, забъркали се в битката коя да си припише заслугата, неочаквано ще се окажат във войната на съюзници-разбойници, чийто единствен залог вече ще е кой е виновен за провала.
Максималният резултат, който може да се постигне в изпробването на еластичността преди да се скъса евроатлантическото мнозинство, е да се стигне до нов баланс на силите в него. Да бъдат сменени министри, начело с финансовия – още преди ротацията, ДПС да влезе окончателно в управлението – макар и не съвсем открито, дори да се разпадне коалицията ПП-ДБ – ако ДБ устиска зъби до гласуването на промените в конституцията.
Енергия, която е обърната в грешна посока
В опозиционния лагер съревнованието изглежда още по-безсмислено с играта на „вот на недоверие до дупка“ – с единствения залог дали седмица по-рано или по-късно да се задейства поредната процедура. Защото трите опозиционни формации нямат пред себе си управленски хоризонт със своите 71 депутати, остава им единствено да се борят коя да е партньор в евентуално ново управленско мнозинство в този парламент, ако сегашното се разпадне и се образува ново около ГЕРБ и ДПС.
Когато политическата енергия и на управляващите, и на опозицията е обърната навътре, общонационалната перспектива е да се постигат все по-малки и все по-случайни резултати, при все по-крехка политическа стабилност – до предела на имплозията.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.