Китайските комунисти и поколението Z: Какво се обърка

"Имам чувството, че в момента всичко е много несигурно и всеки се стреми към малко сигурност", споделя 23-годишна жена от Пекин, която се е дипломирала и отчаяно си търси работа като държавна служителка. И това не е случайно. 

12 милиона абсолвенти търсят работа

В Китай има още около девет милиона души в сходна ситуация. Това е абсолютен рекорд, защото никога досега толкова много млади хора не са искали да станат държавни служители. Рекорден е броят на завършващите висше образование тази година - цели 12 милиона души, два пъти повече, отколкото преди десет години. Работните места за високообразовани младежи в Китай обаче не достигат.

“Мислех си, че в Китай ще намеря много възможности за работа, обаче положението се оказа съвсем друго”, разказва млада жена от Шанхай, която след получена магистърска степен по маркетинг в Англия се е завърнала в родината си.

Миналото лято безработицата при младите достигна рекордните 20%, но след това Китай промени метода на изчисляване на безработицата, в резултат от което обяви, че нивото е спаднало до 15%. Мнозина в Китай обаче се съмняват в тези данни.

Обещанието за просперитет вече не може да бъде изпълнено

Макар комунистическата партия в Китай да изтрива от интернет всяко съдържание, което не ѝ е по вкуса, неудовлетвореността на младите хора от разминаването на обещания идеален свят с действителния е ясно забележимо. В социалните мрежи младите хора пишат, че усилията им са безплодни, което ги отчайва. Някои дори са се отказали да търсят работа.

Китайското ръководство съвсем не иска това. То иска амбициозни младежи и висока раждаемост. Апелът му към младите е: „Стискайте зъби“. В Китай обаче често изпращат младите хора да работят като учители или лекари в най-затънтените региони на страната - там, откъдето повечето искат да си тръгнат.

В Китай дълго време важеше принципът: “Който работи упорито, ще бъде възнаграден”, а сделката с комунистическата партия гласеше: „Ние ви осигуряваме благосъстояние, а вие си затваряте устата“. Днес обаче китайската икономика е изправена пред сътресения, а обещанията от миналото вече не са актуални.

Нови ценности добиват популярност

„В момента нямам никакъв план за бъдещето“, разказва 27-годишен финансист, който от една година е принуден да свързва двата края с временни трудови ангажименти в Пекин, защото не може да намери нищо подходящо. През последните десетилетия много китайци успяха да надвият бедността и да се превърнат в “средна класа”, но техните семейства днес са принудени да издържат безработните си деца.

Не всички млади хора обаче мечтаят само за материален успех. Много от тях се впускат да търсят по-дълбокия смисъл в живота и по различен начин отстояват ценностите си – включително с протести срещу рестриктивната политика на комунистическата партия. Показателен в това отношение беше протестът отпреди година и половина срещу строгите ограничения и политиката за „нулев Ковид“, който се превърна в протест срещу потисничеството и цензурата.

Период на преориентиране

Антропологът Сян Бяо от Института „Макс Планк“ в Хале смята, че в Китай израства едно много самоуверено поколение. „В момента преминаваме през фаза на объркване, но и на размисъл. Младите хора търсят смисъла на живота“, казва ученият в интервю, гледано над 30 милиона пъти в интернет. Антропологът изследва промяната в нагласите на китайското поколение Z и е изключително популярен сред китайските младежи.

Сян Бяо твърди още, че засега призивът на комунистическата партия към младите хора да проявяват търпение и да стискат зъби все още работи. „Много млади хора все още оцеляват, защото семействата им ги издържат. Въпросът е дали след десет години те ще могат да им осигуряват тази помощ? И какво ще се случи тогава?“, пита се ученият.