Колумб е донесъл сифилиса в Европа?

Сифилисът и Христофор Колумб имат повече общи неща, отколкото си мислите: стъпили са на нови континенти и са колонизирали местните жители в края на XV век (Колумб - коренното население на Америка, а сифилисът - европейците). Освен това и мореплавателят, и болестта търсят как да стигнат до Азия.

Сифилисът избухва за първи път в Европа през 1494 г. в лагер на френската армия, година след завръщането на Колумб от пътешествие до Америка. Обезобразяващата болест се разпространява между войниците и техните сексуални партньори, като причинява рани по гениталиите, ректумите или устата.

Само за пет години сифилисът се разпространява в цяла Европа. Скоро след това стига и до Индия, Китай и Япония. Сексът, въпреки че не е единственият път за предаване на болестта, е ефективен начин за нейното разпространение.  

Според така наречената „Колумб хипотеза“ сифилисът е пренесен в Европа от моряци, които се връщат от колонизацията на коренното население на Америка. Идеята е, че болестите са били обменяни между европейците и американците, както се обменят нови стоки: барут за домати; дребна шарка за сифилис.

Ново проучване, публикувано на 18 декември 2024 г. в списание „Нейчър“, дава основание за тази хипотеза.

Кирстен Бос от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг е направила генетичен анализ на пет скелета, открити в Южна Америка. Те дават основание на екипа да заключи, че преди 8 000 години в Америка е върлувал предшественик на бактериите, причиняващи сифилис.

„Четири от петте анализирани скелета са датирани преди 1492 г., което означава, че това патогенно разнообразие вече е присъствало в Северна и Южна Америка по времето, когато Колумб е пристигнал там“, казва авторката на изследването.

Сифилисът е възникнал преди 8 хиляди години

За да проверят колумбовата хипотеза, Бос и колегите ѝ са подложили на генетичен анализ бактерии в костни рани в петте скелета, които произхождат от Чили, Аржентина, Перу и Мексико.

Техните бактериални проби включвали три подвида от семейството на трепонемите. Един от тях - Treponema pallidum (T. Pallidum, на български се среща още като бледа трепонема) причинява съвременния сифилис.

Изследователите от екипа на Бос сравнили генетичните различия на по-старите подвидове трепонеми със съвременни проби от сифилис, а данните им позволили да екстраполират времето, необходимо за еволюцията на бактериите, и така да преценят кога се е появил патогенът.

Техният анализът потвърждава, че причиняващата сифилис бактерия T. pallidum е произлязла от 8 000-годишен предшественик именно по времето на Колумб. „Нашият модел предполага, че сифилисът се е появил за първи път преди около 500 или 600 години - или в Америка, или в Европа (или другаде) от бактериален щам, донесен от Америка“, казва ръководителката на изследването.

Как сифилисът се е разпространил по света?

Изследването предоставя убедителни доказателства, че T. pallidum бил широко разпространен в Америка преди пристигането на Колумб от ренесансова Европа. И все пак то не доказва категорично, че сифилисът е пренесен в Европа от Америка, а само това, че „Северна и Южна Америка са действали като резервоар, в който (бактериите, причиняващи сифилис – б.ред.) са циркулирали. Възможно е те да са дошли в Европа от друго място или вече да са били там“, казва Матю Бийл, експерт по геномика в института Wellcome Sanger в Кеймбридж, Великобритания. Бийл не е участвал в изследването.

Проучвания сочат, че трепонемните заболявания може да са били ендемични в Северна Европа по същото време, когато са пътешествията на Колумб, а може би и по-рано.

Точният произход на сифилиса е труден за доказване, казва Керту Маяндер, археогенетик от Базелския университет в Швейцария. Една от хипотезите е, че трепонемните заболявания винаги са съществували, като са се пренесли върху хората по време на миграцията им от Азия към Америка преди около 12 000 години.

„Друга теория е, че те са зоонози, което означава, че (предшествениците на сифилиса - б.ред) са се прехвърлили от животните към хората в Америка. Но все още не сме открили доказателства за животни с трепонемни заболявания“, казва ученият.

Не е ясно също така какво е причинило появата преди 500-600 години на съвременния сифилис като силно предавана по полов път инфекция. „Възможно е нещо да е накарало трепонемните бактериални видове да се рекомбинират и да предизвикат по-агресивни форми на сифилис“, казва Маяндер.

Това, което прави въпроса още по-сложен, е, че сифилисът и гонореята често са били смесвани в историческите документи, а за отделни заболявания са били признати едва преди около 200 години.

„Все още се водят исторически спорове дали епидемията от сифилис, описана през XV в., наистина е била причинена от T. pallidum“, казва Бийл.

Устойчивите на антибиотици щамове на сифилиса са проблем и днес

До преди да започне лечението му с пеницилин, сифилисът е обезобразявал телата на хората и е причинявал парализа, слепота, дори смърт. Но сифилисът не е изкоренен: предаването му по полов път е причина за над 8 милиона нови случая всяка година, а на вродения сифилис се дължат около 200 000 мъртвородени деца. Случаите на сифилис се увеличават и сред младите хора, а изследванията сочат, че това може да е свързано с увеличаването на броя на незащитените сексуални контакти.

Съществуват и щамове на T. pallidum, устойчиви на антибиотици, което означава, че нараства рискът от нови смъртоносни инфекции със сифилис.

Ето защо подобни проучвания са от значение, казва Керту Маяндер. „Нашето изследване показва, че сифилисът е способен да се адаптира към всяка среда. То повдига и въпроса дали преди това са съществували други трепонемни болести и дали в бъдеще може да се появят нови, по-агресивни заболявания."