Новото самочувствие на Турция и тюркските държави

Организацията на тюркските държави (ОТS) е създадена през 2009 година. В нея, освен Турция, членуват централноазиатските страни Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Азербайджан, а асоциирани членове са Туркменистан, Унгария и признатата само от Анкара Република Северен Кипър. Колективните им усилия междувременно направиха така, че собствената им значимост нарасна значително, пише „Берлинер Цайтунг".

Германското издание припомня, че преди 35 години Южен Кавказ и Централна Азия се отърсиха от съветското господство. Турция също променя геополитическата си ориентация: от основаването на държавата през 1923 година от Кемал Ататюрк, страната е фиксирана към Европа. Но това, което започва като модернизация по западен модел, се превръща в модернизация не по западен образец.

Извън европейската орбита

Днес вече никой не мисли сериозно за бъдеще на Турция под покрива на Европа, продължава берлинското издание. Защото ако Турция и Европа се сближат, това няма да стане през 21 век. Едно от обясненията е в политизацията на ЕС след 1990 година: Общността все повече се превръща в бастион на Запада. А ислямската цел за „модернизация не по западен образец" е описана още преди 25 години от американския професор Брус Уотсън. Процесът на еманципация засяга всички равнища - от политиката до философията, а представите започват да се разминават непримиримо.

Както тюркските държави, така и Турция, а и бившите съветски републики от три десетилетия насам напускат европейската орбита, пише „Берлинер Цайтунг". Турция преодолява западноевропейската си фиксация, Азербайджан и Централна Азия - руското колониално наследство. И това, което още само преди едно поколение изглеждаше изключително несигурно - модернизацията не по западен маниер - се оказа възможно.

Германското издание се връща назад в историята, разказвайки как още през 1900 г. Баку доставя половината от потребявания в света нефт, как в края на 19-и век градът расте по-бързо от Лондон, Париж и Ню Йорк - неслучайно е наричан „кавказкият Париж". Той процъфтява и днес, а икономиката на страната нараства с по седем процента от 2001 година насам. И за тази година е прогнозиран най-малко четирипроцентен растеж, посочва „Берлинер Цайтунг".

По сходен начин стоят нещата и в другите големи централноазиатски икономики - Казахстан и Узбекистан. От 1995 година растежът в Казахстан е средно почти пет процента, в Узбекистан от 2002 насам - седем на сто. Но и Турция отбелязва постоянен растеж, въпреки всички проблеми с инфлацията и девалвацията. Между 2002 и 2022 година растежът е средно 5,4 процента годишно, квотата на бедността е спаднала от 20 процента през 2007 година на седем на сто през 2021-ва.

Управлявани повече или по-малко авторитарно

Междувременно въпросът дали е възможна модернизация не по западен маниер е остарял - примерът с Китай е достатъчен, посочва „Берлинер Цайтунг". И ако някои гледат на нещата другояче, разбирайки под модернизация един европейски, политически ляв проект, професор Уотсън би нарекъл това „ценностен империализъм": белият човек дефинира света и това какво е напредък.

Действително обществената реалност в тюркските държави - във всички ислямски държави - е друга, посочва германското издание. Разбирането за господство и суверен (но също и други понятия) се различава още на семантично ниво, а в обществената и политическата практика - и съвсем конкретно. Дълго време бяха предприемани опити за имитиране на западните структури: институции, партийна демокрация, разделение на властите. Но с всяко следващо постколониално десетилетие тяхното значение се размива, отбелязва „Берлинер Цайтунг".

Германското издание изтъква, че става дума за повече или по-малко авторитарно управлявани държави, които успешно се борят за одобрението на населението. Това твърдение може и да бъде отхвърлено, но отхвърлянето няма да промени нищо. А кой се впечатлява от западните аргументи? Ислямският свят ще се обедини около това, че Западът не разбира нито неговата обществена система, нито религията. Не бива да се забравя и съдбовната роля на географията - Южен Кавказ и особено Азербайджан се превръщат отново в кръстопът на евразийските търговски пътища.

Все пак - как така и Унгария е асоцииран член на Организацията на тюркските държави? Един от възможните отговори е в т.нар. туранизъм (пантюркизъм) - движението, чиито членове вярват в общия произход на тюркските и угро-финските народи, както и на монголците. Унгарският премиер Виктор Орбан обаче не се ръководи от теории за произхода, а от своя инстинкт за власт, пише „Берлинер Цайтунг". И точно както преди 1989 година залагаше на победата на либералите над комунистите, сега залага на залеза на ЕС и на завръщането на незападния свят. Политиците като него са барометър за глобалната ситуация днес и са най-важните индикатори за наблюдателите. И докато идеалистите от всички лагери като слепи са се втурнали в задънени улици, таланти като Орбан разчитат знаците на времето, заключава германското издание.