1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияГермания

Преди 90 години: кой подпали Райхстага?

27 февруари 2023

На 27 февруари 1933 година в Райхстага избухва опустошителен пожар. Той дава повод на нацистите да арестуват хиляди политически противници и да премахнат демократичните свободи. Но кой подпали сградата?

https://p.dw.com/p/4O1wS
Пожарът в Райхстага, 1933
Пожарът в Райхстага, 1933Снимка: Mary Evans Picture Library/Weima/picture-alliance

"В огъня на Райхстага изгоря германската демокрация!" - така редица историци коментират подпалването на германския парламент на 27 февруари 1933 година. Но това не е съвсем вярно, защото преди 90 години националсоциалистите просто използваха палежа като повод да наложат тоталитарната си диктатура в Германия.

Огънят обхваща сградата около 9 часа вечерта. Въпреки усилията на многобройните пожарникари, пламъците разрушават сградата. Полицията успява да арестува 24-годишния нидерландец Маринус ван дер Любе. Следователите бързо установяват, че е свързан с комунистите, а малко след това и самият той прави самопризнание. Ван дер Любе казва, че подпалил сградата в знак на протест срещу националсоциалистите, които са поели властта. И че бил действал сам.

Маринус ван дер Любе
Маринус ван дер ЛюбеСнимка: picture-alliance/ dpa

"Това е комунистически заговор!"

"Фюрерът" направо побеснява. Само месец по-рано президентът на страната го е назначил за райхсканцлер. По онова време канцлерите се сменят едва ли не всеки месец, защото ситуацията е нестабилна. Националсоциалистите знаят, че за задържат властта, трябва да премахнат от пътя си своите най-могъщи противници - преди всичко комунистите и социалдемократите. Ето защо на Хитлер не му върши работа подпалвач-единак. "Фюрерът" тропа с нозе и крещи: "Това е комунистически заговор! Да се унищожи тази чума!"

В този момент Херман Гьоринг е министър на полицията в Прусия, главната германска провинция. Посланието на Хитлер попада на максимално благоприятна почва. Гьоринг обявява палежа за начало на комунистически метеж и още същата нощ нарежда да бъдат арестувани редица депутати и функционери на Комунистическата партия. Щурмоваците не си поплюват: изтезават и дори убиват своите жертви. Само за няколко седмици 25 хиляди души са тикнати зад решетките, има и убити.

Националсоциалистите хитро се възползват от опасенията на населението и на консервативните елити в страната, че комунистите излизат на въстание. Още на другия ден след пожара германският президент Паул фон Хинденбург подписва извънреден указ "За защита на народа и държавата", който начаса влиза в сила и радикално орязва гражданските права. С този указ фактически са отменени свободата на словото, на печата и на събранията. Държавата получава право да контролира пощенските пратки и телефонните разговори и да провежда обиски без специално прокурорско постановление. Скоро властите забраняват и опозиционните вестници.

Известният германски историк Ханс Момзен и много негови колеги смятат обаче, че националсоциалистите биха наложили тези драконовски мерки и без пожара в Райхстага. Момзен обобщава, че подпалването на парламента само е ускорило установяването на диктатура, а Хитлер се е добрал абсолютната власт по-рано от очакваното.

Противниците на националсоциалистите още тогава твърдят, че отговорни за пожара всъщност са Хитлер и неговата партия. При гасенето са установени поне 20 различни гнезда, откъдето тръгва огънят. А за Ван дер Любе би било почти немислимо да ги подпали сам. И до днес мнозина смятат, че вината на нидерландеца не е доказана. Малко след пожара комунистите дори заявяват, че пожарът е дело на щурмоваците от СА. Все пак повечето историци са убедени, че Ван дер Любе е бил психически нестабилен човек и е действал сам.

Лайпцигският процес

В Лайпциг половин година след пожара започва процес срещу него и още четирима заподозрени, сред които са Ернст Торглер, парламентарен лидер на комунистите в Райхстага, и българският комунистически деец Георги Димитров. Двамата влизат в ожесточен сблъсък с обвинението, който остава в историята.

За националсоциалистите процесът завършва с голямо разочарование: Ван дер Любе е осъден на смърт и екзекутиран още през 1934 година, но останалите четирима обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Тук трябва изрично да се подчертае, че към онзи момент Хитлер все още не е успял да подчини съдилищата във Ваймарската република, които действат независимо от изпълнителната власт. Няма да мине много време и хората на Хитлер ще въведат така наречения "Народен трибунал", където се постановяват само онези присъди, които иска властта. 

***
Вижте и тази галерия от нашия архив:

Прескочи следващия раздел Повече по темата