Разширява ли Израел територията си за сметка на Сирия?

Нахлуването на израелски сили в Сирия след падането на режима на Башар Асад предизвика някои въпроси. В началото премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че това е временна мярка за подсигуряването на сигурността на границата на страната му със Сирия. През миналата седмица обаче Нетаняху посети окупираните Голански възвишения. "Ще останем, докато няма друго решение, което да подсигурява сигурността на Израел”.

Ново сирийско правителство обаче няма да има поне до март 2025 г. Опасенията, че завземането на сирийска територия от Израел не е просто временна мярка за сигурност, се засилиха, след като се разбра, че страната ще инвестира в инфраструктура в Голанските възвишения. Израел иска да удвои населението на региона, който окупира по време на Шестдневната война през 1967 г. - половината от хората, които живеят там, са израелски евреи, а другата половина са друзи, които се определят като сирийци, въпреки че имат израелско гражданство.

ООН, Европейският съюз и повечето други държави смятат Голанските възвишения за сирийска територия, незаконно окупирана от Израел. През 2019 г. тогавашният и бъдещ президент на САЩ призна региона за част от Израел. Окупираната в последните дни територия е част от демилитаризираната буферна зона, контролирана от ООН, която разделя Голанските възвишения от Сирия. Лидерът на групировката Хаят Тахрир аш Шам (ХТШ) Ахмад аш-Шараа, познат още с бунтовническото си име Абу Мухамад ал Джолани, осъди действията на Израел, но каза също, че Сирия не търси военен конфликт със съседа си.

Временна мярка или окупация?

Наблюдатели и анализатори сега си задават въпроса дали Израел се опитва да разшири територията си, да създаде нова буферна зона под свой контрол - по примера на тази в Ливан и планираната такава по границата с Газа, или просто временно да се предпазва. Доскоро Израел се притесняваше, че Сирия помага на Иран да пренася оръжия към Хизбула в Ливан. Сега наблюдателите твърдят, че тази практика е прекратена. Иран и Хизбула се сражаваха на страната на Асад и срещу ХТШ, така че едва ли отношенията им ще са добри.

Йоси Мекелберг, експерт по Близкия изток от британския мозъчен тръст "Чатъм Хаус” смята, че ключовата дума в тази ситуация е "временно”. "Временното, което се превръща в постоянно, значи окупация. А окупацията обичайно води до съпротива и не особено добри съседски взаимоотношения”, казва той. Според него опасенията на Израел по отношение на сигурността също не са за пренебрегване. "Израел трябва да обезопаси границите си, но не чрез окупация или военна агресия”, смята Мекелберг. Ако вместо това в региона останат силите на ООН, ситуацията ще се стабилизира, казва експертът.

Ще повлияе ли това на отношенията с арабските държави?

Арабските държави осъдиха действията на Израел. Официалната позиция на външното министерство на Саудитска Арабия е, че Голанските възвишения са окупирана сирийска територия и суверенитетът и териториалната цялост на Сирия трябва да се зачитат. "Навлизането на Израел в Сирия и създаването на буферна зона не се смята за оправдано по какъвто и да било начин от арабските държави”, коментира Санам Вакил, директорка на програмата за Близкия изток и Северна Африка в "Чатъм Хаус”. Според нея Израел не разбира, че тези действия ограничават перспективите за по-мащабна нормализация на отношенията с другите държави в Близкия изток.

Израел нормализира двустранните си отношения с няколко арабски държави като Судан, ОАЕ и Мароко по време на първия мандат на Доналд Тръмп, който през януари ще се завърне в Белия дом. Преговорите между Израел и Саудитска Арабия - най-влиятелната арабска държава и дом на свещените за мюсюлманите джамии в Мека и Медина, бяха прекратени след терористичното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалата война в Близкия изток.

Директорът на лондонската компания за анализ на риска "International Interest” Самди Хамди обаче не вярва, че завземането на сирийска земя - без значение дали е временно или не, ще попречи на възможността за нормализация на отношенията на Израел и Саудитска Арабия. Според експерта суверенитетът на Сирия изобщо няма да е на масата. "Исканията на Рияд остават същите - договор със САЩ за защита от Иран в стила на НАТО, подкрепа за икономическите реформи на страната, включени в т.нар. "Визия 2030”, и достъп до ядрена технология”, казва Хамди. "Важно е да се подчертае, че дори създаването на независима палестинска държава не е ключов фактор в процеса по нормализация между Израел и Саудитска Арабия”.