Съдия Цариградска: Правосъдието се насърчава към послушание
22 декември 2024
ДВ: Годината започна с убийството на Мартин Божанов - Нотариуса. То за пореден път насочи прожекторите към един проблем, за който Вие алармирате отдавна - че в българското правосъдие дълбоко са пропили както политически, така и криминални зависимости. 11 месеца по-късно ситуацията изглежда непроменена. И все пак: Има ли добра новина за България от тази година?
Владислава Цариградска: Ще си позволя да не се съглася с Вас, че ситуацията е непроменена. Българската пословица „Всяко чудо за три дни“ е общественият лакмус за значимостта на някоя тема. Това, че 11 месеца по-късно медиите продължават да задават въпроси е първият признак за промяна. Смъртта на Божанов е лична трагедия за семейството му и тежък негатив за институциите, които буквално са го следили на всяка крачка - три месеца, до самия му разстрел, спрямо него са прилагани специални разузнавателни средства. И въпреки данните за неговата престъпна дейност, нямаше адекватно процесуално действие срещу него, което можеше да доведе до разкриване на истината, но и да спаси и живота му. Заедно с това обаче тази смърт привлече вниманието на обществото върху нуждата от съществено реформиране на съдебната система. Смятам, че за първи път дебатът относно необходимите промени излезе от обичайното, трудно за разбиране експертно обсъждане и нелицеприятните факти за зависимости бяха осветени през лесни за възприемане човешки истории.
Заедно с обществената ангажираност на гражданите и журналистите, имаше опити за институционален отговор и позиция: Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и две поредни народни събрания (49-о и 50-о) създадоха специални комисии, които, макар и без конкретни резултати, допринесоха съществено за изобличаване и осветяване на тези скрити мрежи, станали емблематични с имената на клубовете им „Клуб СС“ на „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“ на Петьо Еврото; президентът нееднократно изрази своята нетърпимост към ситуацията; в доклада на ЕК за върховенството на правото в Република България тези разкрития намериха своето сериозно открояване, предизвикващо безпокойство на европейските институции.
Най-значимата промяна в културата и в средата отчитам, че се дължи на магистратската солидарност. МЕДЕЛ, Европейската съдийска асоциация, Фондация „Съдии за съдии“ и Асоциацията на европейските административни съдии изпратиха открито писмо до Комисаря по правата на човека на Съвета на Европа и до Комисаря по правосъдието на ЕС относно състоянието на съдебната система в България и тревожните събития след разстрела на Мартин Божанов. Европейските колеги ясно виждат опасността и основните фактори, довели до проблемното състояние на правовия ред у нас, липсата на ефективно наказателно преследване срещу тези, които заплашват съдии, както и безконтролната власт на главния прокурор. Съюзът на съдиите в България създадохме специална програма за защита на съдии от натиск, която тепърва предстои да развием с помощта на колегите от други държави с опит и да популяризираме сред съдиите у нас.
Всичко това, заедно с приемането на България в Шенгенското пространство, за мен изглежда като добра новина за страната ни – истината за състоянието на правосъдието не може да бъде повече прикривана и ще се наложи да последват реални политически действия за постигане на европейските стандарти за независимост на съдебната власт и ефективна борба с най-висшата корупция.
ДВ: На какво се надявате през Новата година - в политически и обществен план, така че страната да се придвижи поне една крачка напред към правовата държава и справедливостта?
Владислава Цариградска: На първо място, с оглед на спешността, е да бъде спряна процедурата за избор на главен прокурор. От една страна, основания за това дава обстоятелството, че Висшият съдебен съвет е с изтекъл мандат преди повече от две години и са налице задълбочаващи се съмнения за силно политическо влияние върху органа. От друга страна, това решение се налага с оглед на множеството данни за свързаност на единствения кандидат за поста – Борислав Сарафов с най-грубите проявления на зависимости в правосъдието и съпричастност към мрежите за нерегламентирано влияние. Въпросът е как ще се постигне това – дали Борислав Сарафов ще прояви елементарно благоприличие и сам ще се оттегли, дали ВСС ще отчете пагубното разрушаване на авторитета на правосъдието с тази процедура, или ще се наложи кризисна намеса на президента или Народното събрание като коректив на съдебната власт.
На второ място, Народното събрание следва да преодолее конституционната криза с изтеклите мандати на редица ключови за държавата органи с контролни и регулаторни функции – Висшия съдебен съвет и Инспекторатът към него, Омбудсмана, Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Антикорупционната комисия и др. Съдебната власт също безпрецедентно позволи на Георги Чолаков да продължи да изпълнява функцията на председател на ВАС отвъд 7-годишния си мандат.
Това състояние на функциониране на държавните органи далеч отвъд мандатите е предпоставка за стратегическо и трайно овладяване на институциите и подчиняването им чрез лоялни хора, които служат на частни интереси.
ДВ: Какво трябва да се случи, за да видим осъдени за корупция политици и магистрати?
Владислава Цариградска: Политически независима и силна съдебна власт, подкрепена от специализирани разследващи органи и служби. Това неминуемо изисква решаване на десетилетния проблем за България с огромната и безконтролна власт на главния прокурор, съчетана с политическото влияние върху него. Наред с това Съюзът на съдиите в България на 15.11.2024 г. отворихме обществен дебат за крайно необходимите промени в националното наказателно правосъдие, които да отговорят на европейския стандарт, изискващ възможност за външен контрол или противотежест при осъществяване на обвинителната функция. Утвърденото у нас разбиране за тотален монопол на прокурора върху обвинението е непознато в другите страни от Европа. На база на споделения опит от Германия, Италия и Румъния, ясно се открои необходимостта от въвеждане на процесуален механизъм за защита на правата на гражданите и обществения интерес при незаконосъобразен отказ на прокурора да осъществи правомощия по наказателно преследване.
Едновременно с институционалните гаранции и промяна в процесуалните правила, изключително обществено внимание следва да се обърне на процедурите за подбор и повишение на магистратите. Това следва да бъдат обективни критерии за заслуги, морална почтеност и смелост.
ДВ: Преди години десетки хиляди излизаха по площадите, за да протестират срещу модела, на който Делян Пеевски е символ. През 2024 година сякаш безучастно наблюдавахме как той получава подарък след подарък под елхата. Защо?
Владислава Цариградска: Делян Пеевски определено може да бъде посочен като еманация и олицетворение на корупцията, след като бе санкциониран за това от САЩ и Великобритания.
Въпреки това смятам, че неговата персонална роля е преувеличена. По-тревожните въпроси за мен са кои са онези фактори, които карат другите хора да се откажат от правото си да мислят и да действат свободно, да се подчинят на неясни правила и да сътрудничат на корупцията. Ще се върна към първия Ви въпрос за процесите, които бяха отключени след разстрела на Мартин Божанов. Градският прокурор на София Илиана Кирилова обяви в медиите, че бившият главен прокурор Иван Гешев и Делян Пеевски ще бъдат разпитани по делото. За по-малко от 24 часа тя публично се отказа от заявеното.
Очевидно, че комунистическата култура на страхопочитание към властта на силните не си е отишла. Този страх, съчетан с демонстрация на необяснимо богатство на магистрати и липсата на институционални отговори, ерозират авторитета на съдебната власт и пречат на изграждането на автентичен професионален етос. Едновременно с това съдебната система се насърчава към послушание и мълчание с легални средства. Публикуваният от ВСС проект на бюджет за 2025 г. е поредното доказателство за това – средна магистратска заплата от 10 000 лв., сравнима само с технологичния сектор. Конституционно гарантираният статут на магистратите обаче не е признат, за да се осигурят подобни привилегии на избрана каста. Напротив. Особено в състояния на криза и опасност за демокрация, именно магистратите следва да бъдат на първа линия в отстояване на принципите и ценностите на правовавата държава. В такива ситуациите правото им да изразяват мнение се трансфомира в етично задължение да бранят активно правовия ред, дори с цената на институционална битка. Това положение е признато изрично в решението на ЕСПЧ по делото на съдия Журек срещу Полша, в Становище №25 (2022) на Консултативния съвет на Европейските съдии относно правото на свободно изразяване на мнение, както и в професионалните дискусии на европейско ниво.
Това разбиране за професионалния дълг на съдиите да бранят демокрацията, вместо да се превръщат в аристократична общност, стои в основата на скорошна критична позиция на Съюза на съдиите в България по повод споменатия вече случай на противоконституционно удължаване на мандата на председателя на ВАС.
Има един широк фронт срещу защитата на човешките права - тема, която Ви е много близка - навсякъде по света, включително и в западните държави. Как да противостоим на него? Къде демокрацията сбърка в битката си срещу популизма и радикализма?
Владислава Цариградска: Този въпрос изисква да се върнем към основанията да имаме днешна обединена Европа като отговор на зверствата от Втората световна война и човеконенавистните режими. Сред причините да се достигне до това изпитание за човечеството е подчиняването на съдебната власт и дехуманизацията на определени групи хора. Изграждането на международна система, която да пази мира и справедливостта чрез правов ред, който да защитава основните права на всички хора, е идеята, която вдъхновява създаването на Съвета на Европа и Европейския съюз. Смятам, че компромисите с отстояване на правовия ред, както и политическите отстъпки с изискванията към независимостта на националните съдебни системи, е основната причина да виждаме днешните признаци на нови крайни движения, популизъм и националистическа риторика. Спасението виждам в категоричното противопоставяне на тези явления с демократични средства и солидарност.