1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
КонфликтиСреден Изток

Сирия: възходът и падението на Башар Асад

Керстен Книп | Астрид Пранге
9 декември 2024

Повратна точка в Сирия: милиони хора по света празнуват падането на сирийския президент Башар Асад. Около 600 000 души са станали жертва на неговия режим.

https://p.dw.com/p/4nuXT
Башар Асад
Башар Асад избяга от Дамаск след около 24 години на властСнимка: Mikhail Tereshchenko/TASS/dpa/picture alliance

"Докторе (Башар Асад), идва и твоят ред!" - през март 2011 група ученици пишат това върху фасадата на едно училище в Дараа. Пророчеството им се сбъдва близо 14 години по-късно: в неделя, 8 декември 2024, сирийският диктатор избяга от Дамаск, след като бунтовниците навлязоха в града. Така след 61 години начело на страната режимът на партията Баас рухна, което на много места - не само в Сирия – се посреща с облекчение.

Владетел без армия

Съюзниците на Асад - Русия, Иран и финансирани от Иран милиции като ливанската Хизбула - дълго време поддържаха диктатора на власт. Към 2015 година режимът вече беше на ръба на финансовия колапс и едва успяваше да финансира армията си.

Сега изглежда, че режимът окончателно е останал без армия. "Ръководената от Асад Сирийска арабска армия страда от сериозен проблем с набирането на войници, който се изостря от бягството на млади сирийци в чужбина", пише в платформата Х Мохамед Албаша от Basha Report - консултантска компания, активна в Близкия изток. Той твърди, че режимът вече не е в състояние да плаща заплати на военните.

Репресии след "Арабската пролет"

Башар Асад е роден в Дамаск през 1965. Първоначално политиката не го привлича. Той учи медицина, първо в Дамаск, а след това и в Лондон, където се обучава за офталмолог.

Когато баща му умира през юни 2000, сирийската конституция е променена специално за него, за да може Башар, който всъщност е твърде млад за президент, да заеме поста - на мястото на по-големия си брат, който загива при катастрофа.

Първоначално Асад е смятан за потенциален реформатор. Когато обаче през 2011 в съседните Египет и Тунис избухват революциите, т.нар. Арабска пролет, сирийският владетел бързо губи интерес към реформите.

С разрастването на протестите в страната той започва да използва и оръжие срещу демонстрантите и така ги превръща в бунтовници и непримирими врагове на режима, които искат само едно – неговото сваляне. През 2011 година САЩ и ЕС поискаха оставката на Асад заради репресиите срещу демонстранти и критици на режима.

Асад и неговият режим действат брутално още от началото на гражданската война в Сирия. Така например сирийските власти са обвинявани, че използват отровен газ – например в Източна Гута през 2013 година, или пък че атакува училища и болници с варелни бомби.

Изтезания, бягство, смърт

Към днешна дата около 600 000 души са станали жертва на жестокостта на режима. В затворите десетки хиляди са измъчвани или убити. Процесът в Областния съд в Кобленц, Германия, срещу служител на затвор в тракт за измъчвания в Сирия хвърли светлина върху мащаба на престъпленията срещу човечеството, за които Асад носи отговорност.

От началото на гражданската война милиони сирийци са напуснали страната от страх пред насилието и репресиите. Башар Асад остави след себе си една разрушена, травмирана и до голяма степен обезлюдена страна.

"Чувствата ни като сирийци днес са неописуеми", пише Хайтам Алхамви от сирийския общностен център Rethink Rebuild Society в Лондон. Алхамви е хвърлен в затвора в Сирия през 2000 заради публична критика на корупцията на режима. Неговият тъст и няколко приятели са измъчвани до смърт в затворите на режима.

"Години наред призовавахме международната общност да защити цивилното население в Сирия, само за да ни кажат, че това е твърде сложно и твърде трудно. Сега видяхме как режимът на Асад се срина за броени дни", добавя той.

Въпреки че Асад и режимът му са обвинявани в нарушаване на човешките права и военни престъпления, Международният наказателен съд (МНС) няма заповед за арест срещу него, тъй като Сирия не признава юрисдикцията му. А в Съвета за сигурност на ООН, който може да предава случаи на МНС, Русия вероятно ще наложи вето върху съответния обвинителен акт.

***

Вижте и тази галерия от нашия архив:

 

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата