Те знаят какво е беда: украинските деца и майки в Пловдив

Мина година и половина, откакто Пловдив предостави на украинските бежанци сградата на Белодробна болница, зарязана и заключена седем години преди това. Макар и в началото това да изглеждаше невъзможно, лека-полека усилията на бежанците, на община Пловдив и на доброволците от града постигнаха резултата си – създадено бе удобно и сигурно убежище за майки с деца и възрастни хора, които са избягали от военните действия в Украйна.

За срок от година и половина над 600 души са намерили тук подслон, много от тях са намерили работа и жилище под наем и са се изнесли, за да освободят място за следващите. Тук постоянни жители са само най- възрастните и безпомощните.

В Пловдив и околността има около 12 000 украинци

Повечето от обитателите на този Втори дом, както той вече се нарича, са деца. В момента в Пловдив и областта са се установили около 12 000 украинци, поне 4 000 от тях са деца. Първата вълна бежанци бе последвана от втора, трета. В момента пристигат сами момичета и момчета на 17-18 години, чиито родители са останали в Украйна, идват и нови майки с малки деца от територии на бойни действия. Ако досега са отлагали, нарастващият стрес у децата ги кара да предприемат тази стъпка, обяснява Наталия Еллис - мозъкът и сърцето на цялата организация около помощта за украинците, председател на фондация „Ukraine support and renovation“.

Има толкова много неща за уреждане, особено щом става дума за деца, казва тя. „Колкото и добре да изглеждат и да се държат наглед нормално, нашите психолози, които работят с тях, казват, че всяко дете е травмирано.“ За да се приближи внезапната им реалност към обичайното, с което са свикнали, във Втори дом не пестят усилия за създаване на стаи за игра, библиотека, курсове по български език, спорт. За малките фондацията създаде с помощта на общината три буферни детски центъра, в които украинчетата свикват с условията на детската градина, компенсират разликите в имунизационните календари на двете страни и, когато са готови, тръгват в обичайните общински или частни детски градини.

Все повече украински деца учат в български училища

Съвсем скоро започна учебната година. Ако миналата година повечето от децата учеха дистанционно в Украйна с надеждата войната скоро да свърши и да се приберат, то реалността отдалечава този момент и тази година двойно повече се записват да учат в български училища. Броят им е над 600. Не винаги всичко минава гладко.

„Една седмица ходят на училище и вече имаме случай на дете, тормозено от учителка“, споделя Наталия Еллис. „Няма да оставим нещата просто така, сега родителите ще разговарят с директора на училището, ако това не помогне, ще се обърнем към полиция и отдел „Закрила на детето“. И миналата година имахме няколко случая, макар че като цяло отношението към нашите деца е добро. Но е имало тормоз, обикновено спрямо деца във възрастта до пубертета, по-големите не смеят да ги закачат. Лошото е, че когато един учител показва различно отношение, децата гледат от него и започват и те да тормозят детето. Трябва да се говори на тази тема, това не бива да се пренебрегва. Тормозят украинчета, но и български деца. Насилието ражда насилие.“

Децата на тази възраст се справят с езика за два месеца и често превеждат на родителите си. Миналата година всички, които са били в четвърти клас, са покрили критериите на външното оценяване. Изключение прави само едно момиченце, което се е уплашило от изпита.

Проблемът със студентските такси

Сред бежанците от Украйна има и новоприети студенти, но особеното е, че те са таврийски и бесарабски българи, които влизат под особен режим. Огорчението на Наталия е, че украинските кандидат-студенти, въпреки че са под закрила, трябва да плащат студентски такси като за чужденци в българските висши учебни заведения. А в други страни те са освободени изцяло от такси, затова и заминават. „Не искаме без такси, но щом са под закрила, нека плащат такси като българските студенти“, казва Наталия Еллис и се надява Министерството на образованието да реагира, макар че времето си върви и промяна в това положение няма.

Пловдив се превърна в притегателна точка за онези украински бежанци, които имат намерение да посрещнат този неочакван завой в живота си достойно - да се грижат сами за себе си, да работят и да не тежат на никого, да полагат усилия, въпреки необичайните обстоятелства, да развиват децата си. И тези хора никак не са малко. Те оценяват факта, че става дума за голям град с възможности за работа, образование и здравеопазване.

Приравняването на дипломи

Впрочем сред украинските бежанци в цялата страна има 420 лекари - предимно жени и пенсионирани мъже. Само двама от тях вече работят, останалите трябва да изчакат, докато приравнят дипломата си с изпити, а те струват пари. Във Втори дом, например, живее детски хирург, комуто остават още два изпита. Дотогава работи като санитар. Според Наталия Еллис, практиката в други страни е различна - в Чехия украинските лекари също трябва да приравнят дипломата си, но успоредно с изпитите, могат да работят по специалността си.

Различни са отношенията към украинските бежанци у нас, подкрепата е преобладаваща, но не са редки и други прояви. Когато общината предостави сградата на Белодробна болница на украинците, се чуха и гласове, които питаха „ами нашите бедни къде ще отидат“.

Втори дом помага и на българи

Е, някои българи също идват във Втори дом, макар предназначението му да е различно. Една зимна вечер през февруари самотна майка с дете чука на вратата на Втори дом и търси помощ. Не можела да плаща наем и хазяинът ги изхвърлил. Жената е българка, сирак, израсла по домове за сираци, останала без подкрепа. Във Втори дом се намерило място за нея, пет месеца е живяла там с детето, помогнали са ѝ да си намери работа, да спести малко пари и двамата вече живеят самостоятелно. Един само факт не е достатъчен, за да се обори пропагандата, която атакува денонощно, но не е зле истината все пак да се знае. А и фактът не е само един.

Въпреки собствените си несгоди, украинските бежанци се притекоха на помощ на наводнените села в Карловско през миналата година, помогнаха и на други хора, изпаднали в беда, а тия дни се включват пак доброволно в проект на Уницеф за облагородяване на жилища за бедни многодетни семейства в Цалапица. Когато знаеш какво е беда, проявяваш и повече съчувствие към околните.

„Не, не мога да ви помогна. Съжалявам, но молбата ви е неуместна“, казва Наталия Еллис, след като изслушва някого по телефона. После се усмихва смутено и казва: „Как не им омръзна…звънят и искат да им пратя жена.“ Оказва се, че някои нашенски застаряващи ергени, а май не са и малко, са решили, че във Втори дом раздават жени. Човек преглътва притеснено при тая новина. „Има много млади жени, които мислят да създадат семейство и това е нормално. Животът си върви. Някои го направиха, намериха мъже от България, но не са много. Лошото е, че в момента имаме две жени, пострадали от домашно насилие по тая схема. Опитаха и …се опариха.“

Животът наистина си върви, въпреки резките обрати. Съни, един от първите обитатели на Втори дом, пристигнал като тримесечно бебе, вече тича и бърбори. 76-годишната Людмила, която получи инсулт, успешно се възстановява и с бастунче обикаля бавно по алеята. Отец Фотий, украински свещеник, вече е правил погребение във Втори дом. Нови бебета се задават. Животът е по-силен от всяка война

Надежда за удължаване на срока

Досегашната местна управа в Пловдив помогна на украинците, предостави им сграда, после в един момент - аха да им я вземе, но общественото мнение надделя и решението остана в сила. Предстоят местни избори, какво очакват тук във Втори дом? „Само добро, казва Наталия Еллис.

„Тези хора станаха заложници на политическата ситуация и се надявам, че новият кмет и новият общински съвет ще гласуват удължаване на срока на сградата на Втори дом поне за следващата година. Тя сега е до март 2024. Не се вижда скорошно разрешаване на проблема - войната си продължава. Затова и нови хора бягат от Украйна и пристигат.“

*****

Вижте и това видео на ДВ: