Турция и кюрдите: Какво е замислил Ердоган

С това, че през октомври внезапно подаде ръка на кюрдските политици от Демократическата партия, председателят на ултранационалистическата Партия на националистическото действие Девлет Бахчели предизвика голяма изненада. В продължение на години той твърдеше, че лявата прокюрдска Демократическа партия (ДП) точно като нейната предшественичка Демократичната партия на народите е маша на терористичната организация ПКК, поради което трябва да бъде забранена.

Изненадващо предложение

Още по-изненадващо бе предложението, което Бахчели направи няколко седмици по-късно – лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан да бъде освободен при определени условия, ако обяви разпускането на ПКК. Този подход на председателя на Партията на националистическото действие бе много неочакван, тъй като тя е смятана за праорганизация на дясноекстремистките „Сиви вълци“ и е известна с враждебната си идеология спрямо малцинствата. В последвалите дни Йоджалан за първи път от 43 месеца насам бе посетен от семейството си. 76-годишният лидер на ПКК е изолиран в затвора от 1999 година.

Мирен процес с ПКК имаше още преди десет години, но през 2015 г. Ердоган го прекрати. След няколко години без насилие кървавият конфликт пламна отново. Турското правителство започна твърд курс срещу кюрдските политици в страната и военни операции в Северен Ирак, където е главната квартира на ПКК, както и в Североизточна Сирия, където фактически е установено кюрдско самоуправление.

Каква е целта?

От предложението на Бахчели насам за преждевременното освобождаване на Йоджалан в Турция гадаят какви са намеренията на Анкара. Защо представителите на правителството от една страна търсят близост с Йоджалан, докато същевременно избраните кюрдски местни политици биват отстранявани от длъжност? Дали правителството не е провело тайни разговори с лидера на ПКК, без обаче да е постигнало това, което е искало?

Съвсем наскоро районният кмет на истанбулската община Есенюрт бе арестуван за предполагаеми връзки с ПКК. Няколко дни по-късно в югоизточната част на страната принудително бяха сменени трима кюрдски кметове, включително доайенът на кюрдската политика Ахмед Тюрк.

Наблюдателите са единодушни – Ердоган иска да стане президент за четвърти път. За целта е необходима промяна в Конституцията, но Ердоган не разполага с нужното мнозинство в парламента. За да го постигне, той смята да подчини кюрдите и прокюрдската ДП. В замяна ги изкушава с отстъпки – като например облекчен домашен арест за Йоджалан или прекратяване на практиката за принудително управление на кюрдските райони. Освен това така той би могъл да разедини опозицията.

Промяна в съотношението на силите в Близкия изток?

Според политоложката Арзу Йълмаз решаваща роля за последното отправено предложение играят и други причини. „На първо място е нестабилната ситуация в Близкия изток и решението на американската администрация до 2026 година да изтегли войниците си от Ирак и Сирия“. След преизбирането на Доналд Тръмп това вероятно би могло да се случи и по-рано, предполага тя. В Ирак все още има 2500 американски войници, а в Сирия – 900, като там те си сътрудничат тясно с местните кюрдски милиции. „Съотношението на силите в Близкия изток се измества, но Турция въпреки амбициите си не е важен играч там“, казва Йълмаз. Анкара вероятно иска да промени и това.

Същото мнение споделя и Безе Хозат от Асоциацията на общностите в Кюрдистан, която е близка до ПКК. В интервю тя каза, че геополитическата и геостратегическата позиция и влиянието на Турция в региона постепенно отслабват. Това поражда паника в турското правителство, което търси изход и се опитва да използва кюрдския лидер Йоджалан за целите си.

Очакват се нови военни операции

В неделя Ердоган обяви, че скоро ще запуши „пробойните в сигурността по южните граници“. Това се тълкува като заплаха за следващи турски военни операции в Сирия и Ирак.

Арзу Йълмаз смята, че иракските кюрди не би трябвало да се безпокоят за бъдещето си – техният статут е записан в Конституцията на страната. Но бъдещето на кюрдите в Северна Сирия е неясно. Досега те са се ползвали с подкрепата на САЩ, но не се знае какво ще стане след изтеглянето на американските войски и как ще бъде запълнен образувалият се властови вакуум. Решаващо ще е сътрудничеството между кюрдите от различните региони. „От това ще зависи дали в крайна сметка кюрдите ще излязат от тази криза укрепнали или отслабени.“

Източници от средите на ПКК заявяват, че в Брюксел се е състояла първа среща на представители на кюрдските партии от Ирак, Иран, Сирия и Турция – за обсъждане на положението в Близкия изток и предложението на Анкара. За резултатите не се знае нищо. Кюрдите са най-многочисленият народ в света без собствена държава. Смята се, че в Турция живеят над 12 милиона кюрди, по шест милиона в Ирак и Иран, както и три милиона в Сирия.