Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?

В мрежата и в готварските книги е пълно с рецепти за „здравословни курабийки и сладкиши", от които по Коледа може да се яде неограничено количество без угризения на съвестта. Защото например медът не е захар и не води до увеличаване на килограмите, както се казва в едно видео в ТикТок. Но това не е вярно, отбелязва ARD.

Всички видове захар все са захар

32,2 килограма - толкова захар консумират германците средно за година. Това са 91 грама на ден, което е двойно повече от количеството, препоръчвано от Германското дружество за хранене.

„Хората от западните индустриални нации като цяло ядат твърде много сладко", казва пред ARD специалистката по храненето Памела Кершке-Риш. „А захарта може да причини кариес и да доведе до наднормено тегло и диабет."

Затова не е чудно, че готвенето без захар е станало мода. В много от случаите обаче тези рецепти не са съвсем без захар, уверява изданието.

„Често става дума за „алтернативи" на захарта, които по химически състав са само неин вариант", обяснява експертът по храните Даниел Веферс. Не само бялата рафинирана захар е такъв продукт, но и добиваната от захарна тръстика или от захарно цвекло. Сред видовете захар са и плодовата, и гроздовата, и млечната.

И ако в много рецепти пише „без захар", се има предвид, че са без бяла рафинирана захар, но не и че не съдържат захар изобщо. За кафявата захар например се твърди, че била по-здравословна, а тя всъщност почти не се различава от бялата, казва пред ARD Веферс. Тя съдържа повече минерални вещества, но в изключително ограничено количество.

И медът се състои предимно от захар

Медът често е представян като уж по-здравословна алтернатива на захарта, но това обобщение не е съвсем точно, казват експертите. Тъй като медът включва 70 процента захар, по-точно глюкоза и фруктоза. Разликата между меда и обикновената захар е, че при него захарните молекули не трябва да се разграждат в храносмилателния тракт. „Т.е. на меда може да се гледа като на бързо достъпна захар. А именно това трябва да се избягва, ако е в големи количества", посочва пред ARD  Веферс.

За разлика от обикновената захар медът съдържа и следи от витамини, минерали и ензими, които могат да действат противовъзпалително. „Това обаче се постига само ако медът не е бил загряван - ако е използван за печене, всички тези негови положителни свойства отпадат", обяснява експертът.

Източникът на захарта няма значение

И други предполагаеми естествени алтернативи на захарта като сиропа от агаве или захарта от кокосови цветове нямат истински предимства пред обикновената захар, казват специалистите. Сиропът от агаве например се състои основно от фруктоза, която води до по-бавно повишаване на нивото на кръвната захар. Но пък прекаляването с фруктозата може да доведе до проблеми с черния дроб.

Фурмите пък със състоят от 60 процента захар - глюкоза, фруктоза и захароза. Но съдържат и магнезий, желязо, витамини B и C, както и баластни вещества.  Но и с фурмите трябва да се внимава, казва Веферс. „Който яде фурми, поглъща и много захар. А на тялото му е все едно откъде идва захарта." Храните с обозначението „без захарни добавки" всъщност заблуждават, ако например вместо захар е бил използван сироп от агаве.

Лимецът не е непременно по-здравословен от бялото брашно

Това, че т.нар. естествени продукти са автоматично по-здравословни от промишлено преработените, е широко разпространен мит, посочва пред ARD Кершке-Риш. „Това е редукция на комплексността. Храната е изключително сложно нещо, а прости концепции, чрез които да можем да се храним здравословно, няма." Роля играе и цената, изтъква експертката. Естествените алтернативи на захарта по правило са по-скъпи, покрай което потребителите си мислят, че те трябва и да са по-добри.

Има и други продукти, за които в мрежата се твърди, че са по-добри от обичайните. Някои например препоръчват консумацията на сурово мляко, което всъщност не носи никакви ползи за здравето, но пък съдържа определени заплахи в сравнение с вареното мляко.

А какво да кажем за лимеца? Според Веферс той с нищо не превъзхожда обикновеното жито. „Модерните сортове лимец са тясно свързани с пшеницата или произхождат от нея. Лимецът често е представян като много стар сорт, но това невинаги отговаря на истината." Освен това възрастта на някой сорт не означава непременно нещо положително.

Не е доказано научно и това, че лимецът се понася по-добре от житото - понеже и той съдържа глутен. Проучване също доказава разлики по отношение на поносимостта. Значение има по-скоро степента на смилане - пълнозърнестите продукти съдържат например повече баластни вещества и минерали, както ако става дума за жито, така и за лимец.

Заради всичко това Веферс предупреждава пред ARD да не се оставяме да бъдем заблуждавани от фалшиви съвети за хранене. „Естествените продукти не са автоматично нещо добро, точно както и преработените не са непременно нещо лошо." Затова е важно потребителите да са достатъчно информирани, за да не се поддават на митовете за здравословно хранене.

Още по темата - в това видео от архива на ДВ: