Амокът - продукт на консумативното общество?
12 март 2009Какво може да накара един 17-годишен младеж да избие 15 души? Ако се съди по наличните свидетелства, той не е бил случай за психиатрията. Освен това е произлизал от състоятелно семейство, не е бил нито гладен, нито страдащ от някаква неизлечима болест.
Психически натиск
Какъв трябва да е бил мотивът му - както впрочем и на другите подобни убийци от Америка до Финландия? И изобщо защо това става тъкмо в страните на благосъстоянието? Проблемът не може да се обясни с абстрактна "мирова скръб", нито пък с това, че някой е имал възможност да открадне пушката на баща си. Каква е причината тогава?
Явно става дума за психически натиск, типичен за богатите общества. Масовите медии насаждат чувството, че най-желателното е излизането от предполагаемата анонимност. Поне веднъж да се окажеш на първа страница на вестниците и по всички телевизионни канали и то в целия свят - такова беше желанието още на атентатора от гимназията в американския град Колумбайн през 1999 година.
Колумбайн, както междувременно се знае, послужи за пример на убиеца от Ерфурт. И то не от вестници, радио или телевизия, а от интернет, медията на благосъстоятелното общество. Това е един форум предимно за хората с възможности, форум, изобилстващ освен с всичко друго и с убийствени, човеконенавистни идеи.
Къде остава моралът?
Станалото във Виненден показва също, че традиционните медии изгубиха върховенството си - и то от блогърите; само че информацията на интернет блоговете бе не само по-бърза, но отчасти и по-невярна. Това вероятно е един вид демокрация - всеки намира сред потока от информация онова, което най му допада. Колкото и да е цинично и човеконенавистно. Та дори да предизвика и някой нов атентатор.
За психически лабилни хора, каквито са не само изпадналите в амок, но и много младежи, всичко това, плюс видео- и компютърните игри, може да има пагубни последствия. Необходим е повече морал и повече морално възпитание. Морал в отношенията между хората, в отношението към медиите. Морал, който изглежда се губи в някои части на света. Очевидно и в Германия.