Без поглед назад, няма ход напред

Не е тайна, че след Втората световна война САЩ са давали подслон на нацисти, ако са можели да извлекат ползи от тях. Физикът, ракетен експерт и офицер от СС Вернхер фон Браун, който разработва за НАСА космическа техника, е един от най-известните примери. Информацията за други все още не е добре проучена, вкл. и поради това, че се разсекретява прекалено бавно.

65 годишният професор Ричард Брайтман е един от експертите, които изследват появяващите се документи и полагат усилия за съставянето на "пъзъла". Неговият доклад под заглавие "Сянката на Хитлер - нацистки военнопестъпници, американските тайни служби и Студената война" беше публикуван миналата седмица. Той се базира на разсекретени архивни материали на американската армия и ЦРУ, по силата на закон от 1998 година.

Изненадващи изводи

Така постепенно става ясно, че след Втората световна война САЩ перманентно са укривали и закриляли бивши членове на НСДАП, военнопрестъпници и колаборационисти. Най-удивителният извод от изследването на тайните до скоро документи обаче е този, че оказваната закрила не винаги е носила реална полза за САЩ.

Едно от малкото изключения е свързано с донесенията на украинския колаборационист Микола Лебед за ЦРУ. Лебед е бил осъден за съучастие в атентат срещу един полски вътрешен министър на доживотен затвор. Той успява да избяга от затвора, когато нацистите нападат Полша през 1939г., а през 1945 се предава на Съюзническите войски.

Американските тайни служби са били наясно с миналото му, но не го преследват, защото Лебед ги информирал за много неща, включително за различни украински групировки, както и за дейността на съветските войски в американската зона на влияние в Германия.

Не са впрочем само САЩ, които са се възползвали от информациите на бивши нацисти, в повечето случаи не от самата Германия, а от Източна Европа. Британци, французи и руснаци също гледат да извлекат ползи от подобни източници. За Германия това важи в най-особена степен. Но какво се очаква от разсекретяването на тези документи днес, 65 години след края на войната?

"Ако нямаме достъп до определен тип документи, не сме в състояние правилно да разберем и обясним историята, така че постепенно си изграждаме изкривена историческа представа", казва проф. Брайтман.

По-особен ли е националсоциализмът?

Това се отнася в най-особена степен до времената на нацизма, които са изпълнени с огромно символично значение. Поради това те са все още предмет на художествено претворяване в книги и филми. Проф. Брайтман допълва, че според неговите информации, германците разполагат с един доклад в обем от 455 стр. за Адолф Айхман, архитекта на Холокоста, който все още не е публикуван.

След войната Айхман живее още пет години в Германия и след това успява да избяга в Аржентина. След още десет години на израелски агенти се удава да го издирят и заловят. После той е прехвърлен в Израел, където е осъден на смърт и екзекутиран през 1962 г.

Има множество хора, които с удоволствие биха прочели тези документи, за да узнаят, дали някой не е прикривал Айхман и как е успял да се спаси от преследване в Германия" - казва проф. Брайтман.

Автор: Кр. Бергман, Б. Узунова/ Редактор: Д. Попова-Витцел