"Белите петна" от миналото на тоталитаризма
5 октомври 2010
"Месеци наред в Пражкия институт за изследване на тоталитарните режими се въртяха повече интриги, отколкото да се върши работа", констатира Карл-Петер Шварц от страниците на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. В института се водеха вътрешни, позиционни войни, в които ставаше дума за кариери не само с днешна дата, а и по времето на комунистическата диктатура. Институтът започна да работи чак откакто в средата на август в длъжност встъпи новият му директор Даниел Херман.
Позиционни войни, интриги, заговори
Под неговото ръководство започва да личи, че основаният през 2007 г. институт отново е поел насериозно възложените му задачи: да превръща в обществено достояние досиетата на чешката ДС и на другите репресивни органи на комунистическия режим.
За разлика от оспорвания си предшественик Иржи Пернес, уволнен през май след само 6 седмици на този пост, 48- годишният Херман не е историк по образование. Той следва теология още по време на комунистическия режим и се включва в католическите дисидентски кръгове. През 1989 г. е ръкоположен за свещеник. Епископът на Будейовице Милослав Влк го назначава през 1990 г. за свой секретар.
По-късно Влк става и кардинал. Преди три години Херман захвърля расото. До назначението си през август ръководи офиса на Ян Швейнар, чешки емигрант, икономически съветник на президента Хавел, опитал се безуспешно да стане президент през 2008 г.
Херман произхожда от семейство, пострадало от тоталитарния терор не само по време на комунистическия режим. Дядо му по майчина линия загива като евреин в концлагера Маутхаузен, други членове на семейството след войната са прокудени като германци от Чехия. Херман говори перфектен немски.
"Който не познава миналото си, е осъден да го повтори"
Назначението на Даниел Херман тутакси се натъкна на съпротива от страна на историци, част от които още от самото начало бяха против основаването на института. Същите среди обвиниха Херман в недостатъчна научна квалификация. Близко до ума са стремежите на гилдията да защитава изключителния си достъп до първоизточниците и да използва за собствени цели и проекти значителните финансови средства, предоставени на Института.
Независимо от всички противоречия и пререкания бързо напредва вероятно най-важният проект на института - цифровизацията на досиетата. Вече е обработена една трета от общия обем, до 5-6 години целият архив ще бъде качен в интернет, при това без никакви ограничения на достъпа. "Който не познава миналото си, е осъден да го повтори" - се казва в преамбюла на чешкия закон, създал през 2007 година правната база за института. По-последователно и по-прецизно подобен закон не е бил тълкуван и прилаган досега в нито една бивша комунистическа страна.