Брюксел ще бъде по-строг към България – водещият коментар във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е посветен на България.

“Досега парламентът, избран от българския суверен, не беше особено суверенен и дори замалко да го разпуснат. Демоскопски предопределената съпротива на трите бъдещи управляващи партии срещу подобна крачка накрая все пак издигна на власт новия министър-председател Станишев. Отсега обаче могат да се предвидят конфликтите в неговия хетерогенен кабинет. Ако България не стоеше пред прага на Европа никой отвъд Стара планина не би се заинтересувал от чудатите събития в София. Новото правителство обеща, че ще стори всичко възможно, за да бъде приета страната в ЕС още в началото на 2007 и да не влиза в сила така наречаната “предпазна клауза” за отлагане на членството с една година. Но какво всъщност означава “да направиш всичко възможно за приемане в ЕС”? За България това означава например една основна съдебна реформа. А за нея не остава много време. Следващият доклад на Еврокомиисята за напредъка ще се появи най-късно през ноември, а него не го пишат за ден-два. Така че българското правителство още през следващите седмици трябва да представи убедителни концепции, например за новия НПК. Освен това то трябва да докаже, че може да разчита на парламентарно мнозинство за разумни идеи. Дали обаче ще съумее да осъществи тези идеи? Българските социалисти трябва да се съобразяват със своите избиратели, част от които все още гледат назад. Малцинствената партия, която също е в правителството, ще настоява и занапред за протекционистична политика заради турците-тютюнопроизводители. За кого или за какво ще работи царското движение пък – това още не е ясно. Със сигурност може да се каже едно: през последните четири години то не работеше решително за съдебната реформа. Досега Комисията в Брюксел често пъти даваше прекалено щедри оценки за реформите в страните-кандидатки. За България и Румъния беше по-важно как ще представят своята политика навън, и по-маловажно – какво е нейното съдържание. Но симулативните реформи не помагат нито на ЕС, нито на бъдещите членове. Когато оценява реформите, Брюксел тепърва трябва да покаже смелостта да издребнява. В София знаят, че така и ще стане. Защото френско-холандският бунт не промени правилата на играта, но промени тяхната интерпретация.” Това пише в уводния коментар германският Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Друг германски вестник, берлинският Тагесцайтунг, днес публикува статия на Барбара Йортл, в която между другото се казва: “Въпреки осезаемото облекчение, което демонстрират българските медии в резултат от “края на политическата анархия” (както писа всекидневникът Стандарт), вчера се чуха и скептични изявления. “Хаосът и нестабилността няма да приключат със състяването на правителството,” писа осведомителната агенция Новините. Тъкмо върху едно нестабилно правителство обаче най-лесно може да се хвърли вината заради забавянето на еврочленството, покачващите се цени и спадащите инвестиции. От това, според Новините, ще спечели детронираният премиер и бивш монарх Симеон Сакскобургготски, който би могъл да триумфира на президентските избори през 2006. Най-лошото е, че сега българите трябва да чакат смъртта на едно

Брюксел ще бъде по-строг към България – водещият кочментар във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е посветен на България.

ОБЯВЯВАНЕ: Смелостта на бъде дребнав към България и Румъния – това очаква от Брюксел коментаторът в германския Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Освен уводния коментар на този голям всекидневник, ще чуете и част от статията в Тагесцайтунг по повод избирането на ново правителство в София.

ЗАКРИВАНЕ НА ЖИВО

“Досега парламентът, избран от българския суверен, не беше особено суверенен и дори замалко да го разпуснат. Демоскопски предопределената съпротива на трите бъдещи управляващи партии срещу подобна крачка накрая все пак издигна на власт новия министър-председател Станишев. Отсега обаче могат да се предвидят конфликтите в неговия хетерогенен кабинет. Ако България не стоеше пред прага на Европа никой отвъд Стара планина не би се заинтересувал от чудатите събития в София. Новото правителство обеща, че ще стори всичко възможно, за да бъде приета страната в ЕС още в началото на 2007 и да не влиза в сила така наречаната “предпазна клауза” за отлагане на членството с една година. Но какво всъщност означава “да направиш всичко възможно за приемане в ЕС”? За България това означава например една основна съдебна реформа. А за нея не остава много време. Следващият доклад на Еврокомиисята за напредъка ще се появи най-късно през ноември, а него не го пишат за ден-два. Така че българското правителство още през следващите седмици трябва да представи убедителни концепции, например за новия НПК. Освен това то трябва да докаже, че може да разчита на парламентарно мнозинство за разумни идеи. Дали обаче ще съумее да осъществи тези идеи? Българските социалисти трябва да се съобразяват със своите избиратели, част от които все още гледат назад. Малцинствената партия, която също е в правителството, ще настоява и занапред за протекционистична политика заради турците-тютюнопроизводители. За кого или за какво ще работи царското движение пък – това още не е ясно. Със сигурност може да се каже едно: през последните четири години то не работеше решително за съдебната реформа. Досега Комисията в Брюксел често пъти даваше прекалено щедри оценки за реформите в страните-кандидатки. За България и Румъния беше по-важно как ще представят своята политика навън, и по-маловажно – какво е нейното съдържание. Но симулативните реформи не помагат нито на ЕС, нито на бъдещите членове. Когато оценява реформите, Брюксел тепърва трябва да покаже смелостта да издребнява. В София знаят, че така и ще стане. Защото френско-холандският бунт не промени правилата на играта, но промени тяхната интерпретация.” Това пише в уводния коментар германският Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Друг германски вестник, берлинският Тагесцайтунг, днес публикува статия на Барбара Йортл, в която между другото се казва: “Въпреки осезаемото облекчение, което демонстрират българските медии в резултат от “края на политическата анархия” (както писа всекидневникът Стандарт), вчера се чуха и скептични изявления. “Хаосът и нестабилността няма да приключат със състяването на правителството,” писа осведомителната агенция Новините. Тъкмо върху едно нестабилно правителство обаче най-лесно може да се хвърли вината заради забавянето на еврочленството, покачващите се цени и спадащите инвестиции. От това, според Новините, ще спечели детронираният премиер и бивш монарх Симеон Сакскобургготски, който би могъл да триумфира на президентските избори през 2006. Най-лошото е, че сега българите трябва да чакат смъртта на едно правителство, чието раждане чакаха достатъчно дълго. Докога обаче ще чака Европа?” – с този цитат завършва статията на Барбара Йортл в Тагесцайтунг.

правителство, чието раждане чакаха достатъчно дълго. Докога обаче ще чака Европа?” – с този цитат завършва статията на Барбара Йортл в Тагесцайтунг.