България все още не използва парите от Брюксел пълноценно

По данни на българското финансово министерство до май 2005 са усвоени 41.12% от парите по програма ИСПА, 40.95% са усвоените средства по САПАРД и 62.58% са използваните средства по Фар 2003.

Забавяне на проекти и изпускане на срокове лиши България от 8 млн. евро за три проекта по европейската програма ФАР в края на 2005г.Точно по тази причина един от червените картони в последния доклад на ЕК гласи,че страната не е способна да усвоява ефективно европейските пари.

Очакваните средства за България след присъединяването й към ЕС са: 804.8 млн. евро за 2007, 1 132 млн. евро за 2008 , 1 436млн. евро за 2009. Ръководителят на Делегацията на Еврокомисията в България Димитрис Куркулас предупреди в края на миналата година, че ако България не подобри административния си капацитет, в бъдеще ще губи стотици от тези милиони. Иначе казано, българската администрация не бива да се съмнява, че докато има възможност ЕС ще използва, както “моркова”, така и “тоягата” в отношенията си с България, за да стимулира страната в извършването на реформи.

Всъщност неефективното усвояване на европарите ,според трима от експертите на българския ИПИ : Георги Ангелов, Светла Костадинова и Димитър Чобанов е само един от недостатъците на финансово изпълнение на предприсъединителните програми в България.

Предимството от предприсъединителните програми и еврофондовете наистина е, че евентуалното въвеждане и прилагане на нови технологии води до нарастване на производителността на труда, която в България е ниска в сравнение със средната за Европа, особено в селското стопанство.Но използването на еврофондовете има и своите недостатъци,според икономистите от ИПИ.

Заради липса на опит и подготовка за използване на фондовете, най-вероятно,според икономистите Георги Ангелов, Светла Костадинова и Димитър Чобанов, в първите години парите ,дадени на България, за земеделие например, ще бъдат по-скоро неефективно изхарчени ./Това сочи и опитът на 10-те нови членки на ЕС/ . Вероятно и в България парите ще отидат за създаване на административни структури за управление и контрол на средствата, а не толкова за подпомагане на земеделските производители.

Използването на еврофондовете увеличава и възможностите за корупция, смятат от ИПИ, тъй като нараства държавната администрация, която ще управлява евросредствата.

Нарасналите чиновници съответно увеличават разходите за поддържането на структури, които фактически не произвеждат добавена стойност, а само преразпределят средства.

Досега повечето икономически реформи в България, са извършвани поради външен натиск,припомнят икономистите от ИПИ.Постепенно част от реформите започват да се извършват под натиск от Европейския съюз, който постепенно поема ролята на МВФ и Световната банка по отношение насърчаването на реформите. Средството, чрез което ЕС може да стимулира промени, е желанието на българските граждани и политици за пълноправно членство в съюза. И за да затворим кръга, нека уточним, че в момента, в който една страна стане член на ЕС, вътрешният консенсус за извършване на необходимите промени изчезва, защото я няма и главната причина за тези промени - изчезва “морковът”, както и “тоягата” в отношенията между ЕС и България. Проблемът е точно в това, че колкото по-сигурно става членството на една страна-кандидатка, толкова по-трудно е на ЕС да влияе върху реформите в ния.Затова и чрез предпазната клауза в договора за присъединяване на България и Румъния към еврообщността Европейският съюз се опитва да компенсира този недостатък и да стимулира България и Румъния да завършат реформите, а не да се успокояват, че вече са де факто в ЕС и по тази причина да се смята, че вече няма нужда от реформи.

Икономическите резултати, постигнати от българската икономика са главна отговорност и резултат от действията на българското правителство. Икономическото развитие на България зависи главно от вътрешната икономическа политика, а не толкова от еврофондовете , обобщават икономистите от ИПИ. Ако настоящото българско правителство е достатъчно реформаторско, вероятно няма да има отлагане на членството на България в ЕС, а дори и да има, то няма да е причина за икономически проблеми в страната. Ако правителството няма воля за реформи, може да се очакват значителни икономически проблеми, независимо от годината, в която България ще се присъедини към ЕС, прогнозират експертите.

Кореспонденция от Антоанета Ненкова