Вицепрезидентът на Международната кризисна група Ален Делетроз за европрейската интеграция на Македония

Въпрос: Г-н Делетроз, след събитията в парламента в Скопие и на фона на обвиненията, че реформите в Македония се бавят, как всичко това се отразява на процеса на интеграция на страната в ЕС?

Делетроз: Не бих отдавал такова огромно значение на парламентарната криза, защото Македония продължава да е сериозна кандидатка за членство в ЕС. Тя трябва да извърши необходимите реформи, и от тази гледна точка не са изключени кризи в процеса на парламентарния дебат. Смятам, че Македония се намира на правилен път и че по него тя трябва да напредне в реформите.

Въпрос: Но същевременно Брюксел изисква от Скопие конкретни политически резултати, а виждаме, че политиците са заети с вътрешнополитически схватки, които влошават образа на страната в чужбина. Кои са грешките, които те допускат?

Делетроз: “Един от проблемите наистина се състои в това, че вместо да се занимават с провеждането на реформи, политиците водят битки помежду си. За Македония са важни две неща, които трябва да свърши – да проведе задълбочена реформа в съдебната система, и да постигне политически консенсус за мястото и отношението на страната в бъдеще в Европа и останалия свят. И щом бъде постигнат този консенсус сред политическата класа, трябва да бъде направено всичко и за решаването на вътрешнополитическите въпроси. Сега напр. не е ясно, дали е възможен такъв консенсус, и кои от политическите играчи в момента са склонни да подкрепят този, бих го нарекъл “национален проект.”

Въпрос: Още повече, че Македония загуби две години като кандидатка за членство в ЕС. Смятате ли, че страната има потенциал да извърши реформите?

Делетроз: “Да, смятам, че Македония има този потенциал, но същевременно чуваме и тревожния звън на камбаните, които бият тревога. Време е, политическата класа в Македония също да чуе този тревожен звън.”

Въпрос: Известно е, че в следващия си доклад за напредъка ЕК няма да посочи конкретна дата за започването на преговори с Македония. Реалистично ли е по време на словенското председателство на ЕС да очакваме вътрешен доклад, който да открехне малко повече вратата към датата, на която ще започнат тези преговори? Ще може ли Словения да убеди останалите страни-членки?

Делетроз: “Със сигурност европейската интеграция на страните от Балканите ще бъде един от приоритетите по време на словенското председателство на ЕС. Сигурен съм, че Любляна ще направи всичко възможно, за да ускори тази интеграция, и това показват вкл. преките ми впечатления от последното ми посещение миналата седмица в Словения. В разговор с външния министър той потвърди точно това. Но конкретно на въпроса ви, дали Словения може да даде тласък на процеса? – Ясно е, че ако няма напредък в реформите, тя няма да може да направи нищо. За това са необходими конкретни резултати, които са отговорност на самата Македония. Едва тогава можем да очакваме и конкретна дата за преговорите.”

Въпрос: А кой според Вас би бил най-лошият сценарий за Македония? Колко вероятно е например членството да бъде отложено, или страната да попадне в една група заедно със страни като Босна или Сърбия?

Делетроз: “Не мисля това за реалистично, тъй като Македония се намира в друга ситуация относно преговорите за членство в ЕС от тази на Босна или на Сърбия. Важно за Македония си остава постигането на резултати в реформите и изпълнението на критериите за начало на преговорите.”

Въпрос: Друг проблем за Македония е спорът с Атина за името на страната. Колко опасен е този проблем в контекста на европейската интеграция на страната? В предизборната кампания в Гърция например чухме и това, че Атина може да наложи вето върху членството на Македония?

Делетроз: “Мога само да се надявам, че Гърция ще смекчи твърдата си позиция. Много ясно е становището по този въпрос на Международната кризисна група, и аз наистина се надявам, че Атина ще подходи в бъдеще много по-прагматично отколкото сега.”

Въпрос: И какъв все пак се очертава изходът от този спор?

Делетроз: “Един от възможните резултати вече споменахте – опасенията за възможно налагане на гръцко вето върху македонското членство в ЕС. Почти съм убеден обаче, че ще бъде намерен политически компромис по въпроса за името на Македония. И най-вече след като се отпушат преговорите за членство. Вижте, не смятам това обаче за основния въпрос. Най-важният проблем си остава скоростта на реформите, и още по-точно – липсата на скорост при извършването на тези реформи.”

Въпрос: Членството на Македония в НАТО изглежда по-реалистично. Но ако на пролетната среща на пакта страната не получи покана за членство, какво послание ще бъде изпратено с това към Македония и към целия регион?

Делетроз: “При такъв сценарий смятам, че посланието ще бъде не толкова към страните от региона, колкото към самата Македония. Знаете, че за членство в НАТО са важни по-скоро техническите въпроси, така че страната трябва да реши, как да изпълни тези технически критерии, като реформата на въоръжените сили и поставянето им под граждански демократичен контрол. Докато тези критерии остават неизпълнени, не можем и да очакваме покана за членство. А това означава, че до срещата предстои още работа.”

Въпрос: А как проблемът с Косово се отразява на стабилността на региона?

Делетроз: “Ако до края на годината не бъде постигнат напредък, т.е. ако на гражданите на Косово скоро не им бъде предложена ясна визия за това, какъв ще бъде окончателният статут на областта и в какви срокове, мисля, че можем да очакваме влошаване на обстановката в провинцията. Това със сигурност ще доведе до дестабилизиране на целия регион, вкл. Македония. Затова и в Международната кризисна група смятаме, че ако до декември не бъде постигнат напредък в преговорите, ЕС трябва да поеме своята отговорност и да продължи с изпълнението на плана “Ахтисаари”.

Въпрос: Как гледате на идеята за свикване на един вид “Дейтънска конференция” за Косово?

Делетроз: “Не мисля, че такава инициатива ще даде нещо ново. Били сме свидетели на много преговори, вкл. в момента се водят такива. Ако до 10 декември двете страни в спора не постигнат решение, не виждам, и коя ще бъде тази конференция, която ще ги убеди да постигнат консенсус. Освен това не мисля, че сега е време за конференции, а за решения. Колкото и трудни да са тези решения, те трябва да бъдат взети сега. В лицето на Русия Сърбия има много силен съюзник срещу даването на независимост на Косово, а Косово пък има силен съюзник за обратната позиция в лицето на САЩ. Президентът Буш увери, че Вашингтон ще признае евентуална едностранна декларация за обявяване на независимост, ако преговорите се провалят. Европа обаче не е достатъчно активна, и смятам, че е време ЕС да поеме своята отговорност и да започне да действа. Но не, като организира нови конференции, а като вземе конкретно решение. С конференции няма да бъде постигнато нищо. Една нова конференция няма да подобри положението.”

Въпрос: Но възможно ли е въобще решение, което да е приемливо и за двете страни в този спор?

Делетроз: “По-скоро не. Но вижте – най-важното, решение, което се очаква от Европа, е да признае независимостта на Косово, ако областта обяви такава. Разбира се, това трябва да стане на основата на съгласието и ангажиментите във връзка с плана на Марти Ахтисаари. Едно от нашите опасения е именно в това, че ако ръководството в Прищина бъде поставено в ситуация да обяви хаотично независимост, напр. под въздействието на уличния диктат или на общественото мнение, тогава какво ще стане с гаранциите за малцинствата, предвидени в плана “Ахтисаари”? Затова най-доброто и за ЕС и за Прищина ще бъде, те да действат в пърлен синхрон и координация. Това не е лесно политическо решение, но ЕС трябва да го вземе. А за Сърбия това би означавало, да си отговори на въпроса – къде вижда своето бъдеще? Ако то е в ЕС, Белград трябва да ускори вътрешните реформи, да бъде в състояние да направи по-трезва оценка за миналото си и да подобри сътрудничеството си с Международния трибунал в Хага преди да започне преговори за членство в общността.”