Гърция заплашва да наложи вето върху членството на Македония в НАТО

България обаче й обеща подкрепа за приемането в НАТО, докато Гърция заплашва с вето.

От 1991 година, когато Македония обяви независимост, а България първа я призна, съседна Гърция оспорва правото на малката република да носи това име. Атина настоява, че Македония се казва само и единствено едноименната северногръцка провинция.

Както често пъти става на Балканите,

причините за конфликта трябва да се търсят в историята, и то много назад – чак при Александър Македонски – или Александър Велики, в чиято империя са влизали включително земите на Пиринска и Вардарска Македония. Гърците обаче смятат Македония за своя историческа люлка – точно както сърбите се отнасят към Косово. Ето защо и Германия, и много други държави, призна през 90-те години Македония под временното име Бивша Югославска република Македония. Единствено Турция, на фона на историческата си вражда с Гърция, призна Македония под това име. ООН вече от 15 години търси изход от ситуацията, а напрежението ескалира поради желанието на Македония да влезе в НАТО. Първоначално се смяташе, че на срещата на високо равнище на НАТО в началото на април в Букурещ Македония ще получи покана за членство заедно с Хърватия и Албания. Карл-Хайнц Камп, директор на Колежа за отбрана на НАТО в Рим, описва накратко изходната ситуация:

„Част то членовете на НАТО, особено САЩ настояват да се започнат разговори и с трите страни, тоест – те да бъдат поканени сега, а да влязат в организацията след година-две.”

Но Атина предупреди, че като член на НАТО

ще наложи вето

върху приемането на Македония. Според допитвания до общественото мнение, 84 на сто от гърците подкрепят тази позиция. Тя обаче е твърде непопулярна извън Гърция. Екард фон Кладен, външнополитически говорител на християндемократите в германския Бундестаг казва:

„Трябва ясно да покажем на гърците, че смятаме за грешка едно такова вето. И че не е в интерес на Гърция да проваля членството на Македония само заради името.”

Германия и други страни от НАТО се надяват все пак да убедят Гърция да отстъпи. Те припомнят, че между поканата и същинското членство минава поне една година, а през това време може да се намери решение. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер смята, че приемането на трите балкански държави в НАТО е важно за

стабилизирането на района:

„Това ни води до извода, че с поканата към Хърватия, Албания и Македония ние действително ще допринесем за сигурността и стабилността на региона.”

Атина обаче засега не отстъпва. Тези дни тя дори отхвърли последното компромисно предложение на посредника Матю Нимиц от САЩ. Неговата идея беше поне в международните отношение държавата със столица Скопие да се нарича Нова Македония или Горна Македония.