Да стигнеш от Албания до България = подвиг
22 октомври 2010
Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е от Бари и Бриндизи през Дуръс, Вльора и Тирана в Албания, Струга, Кичево и Скопие в Македония до Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна.
Коридорът, както се изразяват специалистите, е интермодален и включва пристанищата, пътищата, жп-линиите, летищата, плюс помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута. В участъка си Вльора - Дуръс - Струга коридорът съвпада с древния римски път Виа Егнация, чиято гръцка алтернатива е магистралата Егнатия Одос.
Коридори или пътища без изход?
Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три паневропейски транспортни коридора. Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор № 8 е между 1220 и 1350 км, през България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км.
Масимо Лупис, мениджър на италианския павильон в Скопие, където тази седмица са се събрали стотина италиански фирми, интересуващи се от бизнес в Македония, припомня голямото значение на Коридор № 8:
"Искаме икономическо развитие, искаме да стимулираме италианските фирми за бизнес в Македония и се надяваме, че администрацията на Коридор „Изток-Запад”, в сътрудничество с македонските, албанските и българските власти, ще успее да накара Брюксел да даде приоритет на този коридор."
Транспортни подвизи с балкански адрес
За изграждането на Коридор Изток-Запад са подписани какви ли не декларации, но ако човек се огледа „на терен”, веднага ще установи, че декларациите са си останали празни приказки, а подписаните договори събират прах в чекмеджетата на политиците. Придвижването от Албания до България и днес си е истински подвиг. Тези няколкостотин километра могат да се окажат страшно трудни, дори опасни, и да отнемат едва ли не цял ден. Няма нито жп-линия, нито модерна магистрала. Железопътната линия от Македония към България през последните две десетилетия беше предизборен коз на всички правителства в Скопие.
Автор : Г. Петрески, А. Андреев/ Редактор: Б. Узунова