Дългогодишния спор около пакта за финансова стабилност на евро-зоната приключи с етапна победа на Брюксел над Берлин.

Решението е ясно като бял ден и не подлежи на никакви по-нататъшни тълкувания. То е плесница за германския финансов министър Ханс Айхел и неговите приятели от ЕС, които през ноември 2003 година се опитаха да отменят пакта за финансова стабилност по отношение на Германия и Франция. Европейският съд сега категорично заяви на Съвета на министрите - т.е. и на правителствата на отделните страни-членки, че трябва да се придържат към изработените от самите тях правила и договори. Европейската комисия - като наднационален орган на властта в Брюксел спечели, но няма повод да проявява самодоволство. В интерес на солидната бюджетна политика, каквато ЕС без съмнение трябва да преследва, би било ако сега Еврокомисията и финансовите министри на общността обединят усилията си. Те трябва така да реформират пакта за финансова стабилност, че неговите правила да могат да се прилагат на практика без да е нужно ново обръщане към Европейския съд. Политическата действителност от последните месеци сочи, че министрите на финансите на Германия и Франция, които все пак представляват повече от половината от европейската икономическа мощ , няма просто да могат да се върнат към статуквото от ноември 2003. Ханс Айхел непрекъснато повтаря, че желае промяна в правилата около пакта за финансова стабилност. За да бъдем честни, тук е нужно да се каже, че същите тези правила, срещу които протестира Айхел, бяха вписани в пакта през 1997 година именно по настояване на Германия.

Но основният принцип - че новопоетите финансови задължения не бива да надвишават три процента от брутния вътрешен продукт - Ханс Айхел не смее да оспорва. За подобна радикална стъпка не му достига политическа смелост , а - както твърдят някои - и достатъчно подкрепа от страна на федералния канцлер в Берлин. В крайна сметка това би означавало, че Германия не е в състояние трайно да изпълнява амбициозните бюджетни цели от едно време. А и промяна в пакта за стабилност може да се извърши само при положение, че между 25-те страни -членки цари единодушие по въпроса. Подобно нещо обаче е немислимо като се знае, че някои държави от общността имат балансиран бюджет или даже излишък в приходите. А Португалия например, успешно премина процедура за проверка на бюджетния дефицит и вече е санирала държавните си финанси.

Проектобюджета за 2005 година, който Айхел смята да изпрати в Брюксел, крие големи рискове. Как Германия с подобен бюджет смята да спазва критериите за дефицит, си остава тайна на самия министър. Погрешно би било обаче ако съдебното решение от Люксембург доведе само до нова борба за надмощие между Еврпейската комисия и финансовите министри на общността, до каквато вече се стигна през 2003 година. Нужни са компромисни предложения, които да са приемливи и за страни като Германия и Франция. В същото време, съдебното решение дава шанс за съживяване на пакта за финансова стабилност. А неговите предимства в практиката са вече доказани. Той доведе до сериозно повишаване на бюджетната дисциплина в редица европейски страни. Доверието в еврото е високо, а финансовите пазари остават относително незасегнати от споровете около пакта за финансова стабилност. Ханс Ахел би следвало да се стреми, това състояние да се запази и занапред.