Египет губи влиянието си

Дълго време Египет беше сърцето и интелектуалното средище на арабския свят. Незавършената модернизация на Арабия тръгва именно от Кайро по време на управлението на Мохамед Али между 1805 и 1849. Арабският свят все още черпи от културния разцвет на Египет през неговата либерална епоха от първата половина на миналия век.

Египет започна да губи водещите си позиции в 1979,

годината в която Арабската лига премести седалището си от Кайро в Тунис заради мирния договор сключен между Египет и Израел. Кайро стана предпочитания арабски партньор на Америка в Близкия Изток, което донесе на египтяните големи финансови и военни предимства. Само че американската помощ създаде зависимост от Вашингтон, което стана причина Египет да изгуби авторитета си в останалия арабски свят.

Саудитска Арабия също е зависима от американците, но тя притежава два коза, с които компенсира тази зависимост. На първо място огромното петролно богатство на саудитското кралство му открива и големи политически възможности. На второ място при липсата на халифат и постепенната загуба на влияние на университета Азхар в Кайро, саудитският крал се профилира като пазител на двете ислямски светини, Мека и Медина. По този начин Саудитска Арабия изтласка Египет от ръководството на ислямския свят и на мюсюлманите.

Египет изостава в полето на важните политически инициативи в региона,

изостава впрочем и по отношение на медиите. Отдавна минаха времената, когато основаният през 1875 в. "Ал Ахрам" беше водещата медия в арабския свят. С някои важни изключения, нивото на иначе доста разнообразните египетски медии спадна значително. Меродавните телевизионни канали Ал Джазира и Ал Арабия предават от Катар и Дубай, а също така меродавните вестници "Ал Шарк ал Аусат" и "Ал Хаят" излизат в саудитската столица.

Египет и Саудитска Арабия имат обаче и нещо общо - и двете са големи страни със сериозни вътрешни проблеми: арабската република трябва да предложи благосъстояние на своето 75-милионно население, а кралството трябва да се отвори без да предизвика съпротивата на уахабитския клир. В това отношение малките монархии в района на Персийския залив са значително по-улеснени: тяхното население приема безпроблемно своите лидери и техния главозамайващ курс на модернизация. Тези страни задават днес посоката и темпото, а не държавите от някогашния политически квартет на арабския свят.