ЕС отправя конкретни заплахи срещу Русия
2 септември 2008Това ясно послание, формулирано след края на срещата в Брюксел от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, потвърди основната критика на европейските лидери към Русия, изказана още в навечерието на форума. ЕС остана единен по отношение на противопоставянето си срещу руското нахлуване в Грузия и признаването на Южна Осетия и Абхазия, тъй като както едното, така и другото нарушават основни принципи на международното право и са поради това неприемливи.
Остра критика без конкретни действия
Особено ясно се изрази след форума председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг. Поведението на Русия не може да бъде оправдано, еслакацията на кавказкия конфликт представлява сериозна заплаха за сигурността в Европа, заплаха, каквато не е имало от разпадането на Съветския Съюз, заяви Пьотеринг. Също френският президент Никола Саркози, чиято страна председателства в момента ЕС, е на мнение, че реакцията на Москва в конфликта е била пресилена. Въпреки острите думи, ЕС се въздържа от конкретни действия срещу Русия. Мнозинството от страните-членки се обявиха против налагането на санкции. Така че, замразяването на преговорите по сключване на ново споразумение за партньорство с Русия се оказа единственото средство за оказване на натиск върху политическото ръководсво в Москва.
На последната среща на върха ЕС-Русия през юни двете страни се договориха за сключването на такова споразумение. Действията на Русия в Кавказ обаче поставят тези договорености под въпрос, подчерта френският президент Саркози, като уточни, че ЕС няма да преговаря с Русия, докато страната не изтегли военните си сили от Грузия на позициите им преди началото на конфликта.
Без санкции заради взаимната зависимост
ЕС се отказа в последния момент от заплахата си за налагане на икономически санкции, тъй като това би било в ущърб не само на Русия, но преди всичко и на ЕС. В икономическо отношение двете страни са зависими една от друга. Европейският пазар е жизненоважен за Русия, а за ЕС страната е третият по обем търговски партньор. Европейците са зависими най-вече от руските енергоносители, поради което те могат да бъдат лесно изнудвани, както показа последният спор между Русия и Беларус за транзитните такси, в следствие на който Москва затегна кранчето. Че това положение трябва да се промени, е убеден датският премиер Фог Андерс Расмусен. Най-ефективната мярка според него е да се намали зависимостта от руски енергийни доставки чрез изграждането на тръбопровод към Европа, който заобикаля Русия.
Дали Русия ще реагира адектавно на критиката от страна на ЕС, остава под въпрос. Едно е ясно обаче - нито Москва, нито Брюксел имат интерес от завръщане към реториката на Студената война. На фона на взаимната зависимост е разбираемо, че евентуално трайно влошаване на двустранните отношения не би било от полза за никого. Но на следващата среща на върха ЕС-Русия през ноември Общността ще трябва да докаже на партньорите си в Москва, че Европа е политическа и икономическа сила, която трябва да се възприема насериозно.