"За жалост България не беше в позицията на бившата ГДР"

За най-тежките първи години от българския преход - между Живков и Виденов - дискутираха участниците в представянето на една документална книга, организирано от софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер". Изводите им бяха колкото очаквани, толкова и потискащи.

Тъжната истина за българския преход

В сравнение с повечето бивши сателити на СССР, преходът в България се оказа по-бавен, мъчителен и несигурен. Най-вече защото страната беше напълно неподготвена за промяната, а самото осъществяване на тази промяна попадна в ръцете на хора, свързани с комунистическата номенклатура. Част от репресивния апарат на НРБ беше директно инфилтриран в държавните институции и ръководствата на предприятията. Върховенство на закона тъй и не възникна, защото не се проведе лустрация, а повечето документи на Държавна сигурност бяха укрити или унищожени. По данни на Комисията по досиетата, дори в момента над 10 000 агенти и доносници на ДС продължават да заемат публични длъжности в министерства, централни и общински администрации, медии, университети и прочие. Нещата се влошиха още повече заради намесата на руски олигархични кръгове, както и заради проникването на организираната престъпност във всички равнища на държавното управление.

Тези изводи на участниците в дискусията се потвърждават тъкмо от документите, фактите и свидетелствата за периода между Живков и Виденов, които са събрани и анализирани в книгата на Стоян Райчевски "България по трудния път към демокрация 1989-1997 г.". Авторът е бивш депутат в три български парламента, а изданието е подпомогнато от фондация "Аденауер".

Една от най-болезнените теми, свързани с прехода, е приватизацията, която отново излиза на дневен ред по повод плановете на главния прокурор Иван Гешев. За приватизацията стана дума и на дискусията, организирана от германската фондация. Бившият български президент Росен Плевнелиев каза, че не може да забрави начина, по който са били приватизирани най-големите предприятия. И изрази разочарованието си и от факта, че комунизмът и неговите практики в България не са осъдени. "В страната все още се вдигат паметници на Тодор Живков, но да сте чули президентите Георги Първанов и Румен Радев да осъдят по някакъв начин диктатора и неговия режим? Да сте ги видели поне веднъж да посетят концлагери като "Белене" в почит на жертвите на комунизма? Защо Румен Радев непрекъснато говори за върховенство на закона, а одобрява руската окупация на Крим и е против въведените по този повод санкции на Европейския съюз срещу Кремъл?", пита бившият президент.

Ако България беше изобличила тези хора

Ръководителят на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер" Торстен Гайслер казва, че въпреки криволиченето и двусмислеността на прехода към демокрация и пазарна икономика, България все пак е постигнала забележителни успехи. Членството в Европейския съюз и в НАТО са най-значимите сред тях. "За жалост България не беше в позицията на бившата ГДР, където със стотици милиарди марки помощ от ФРГ преходът приключи много по-бързо и безболезнено", подчертава Гайслер и добавя, че България щеше да се развива много по-бързо, ако беше въвела забрана за заемане на каквито и да е публични длъжности от лица, свързани с репресивния апарат на комунистическата диктатура. "Едно от първите действия на източногерманците след падането на Стената бе да атакуват щаб-квартирата на Щази, където вече се опитваха да унищожат информацията за своята огромна армия от агенти и доносници. Хората успяха да спасят, а по-късно и да възстановят по-голямата част от документите, на базата на които лицата, свързани с опазването на диктатурата в бившата ГДР, не могат да заемат значими постове в управлението и образованието", припомня Гайслер.

Според Стоян Райчевски, автор на книгата "България по трудния път към демокрация", никак не е случайно, че трансформацията на България от комунистическа диктатура и васал на Москва в членка на НАТО и ЕС носи видим криминален оттенък. Много българи и понастоящем гледат на прехода като на гардероб, пълен със скелети и черепи, но това убеждение всъщност им е внушено от бившата комунистическа номенклатура, казва Райчевски. И цитира разпространеното мнение, че тъкмо на демонтирането на НРБ се дължи бумът на престъпността в онези години, когато българите всъщност таяха надежди за по-добро бъдеще поне за децата си.