Западът омаловажава опасността от Кавказкия конфликт

Коментар от Херман Краузе.

Последният грузински президент преди Саакашвили, нападнал сепаратисткия регион Южна Осетия, бе националистът Звияд Гамсахурдия - предшественикът на Едуард Шевернадзе и първият президент на пост-съветска Грузия.

Войни между грузинци и южноосетинци е имало винаги

От историческа гледна точка последният конфликт може да се разглежда като пореден етап в дългогодишното противопоставяне между двата народа. Въпреки това логично обяснение вниманието трябва да бъде насочено към същинската причина за избухването на тази война. Грешно е да се омаловажава значението на въпроса, кой кого нападна.

Германската канцлерка Ангела Меркел е само една от многото западни политици, които отказват да се занимават с въпроса за отговорността, за това,

от кого всъщност произлиза агресията

Въпреки провокацията от страна на Русия, факт е, че източник на насилието е не Москва, а Тбилиси. В продължение на 6 години САЩ се грижат за въоръжаването на Грузия, снабдявайки страната с оръжията, които бяха използвани сега в конфликта с южноосетинците. Грузия започна една завоевателна война, като причините за нея са от чисто етнически характер. Москва говори дори за геноцид, което е, признавам, преувеличено.

И въпреки това е неприемливо, че по време на посещението си в Тбилиси германската канцлерка се държеше така, сякаш нищо лошо не се е случило. И не само това. Тя дори подкрепи категорично Грузия в амбициите й за членство в НАТО. Питам се, нападат ли страни-членки на НАТО свои малцинствени райони, само защото малцинствата се стремят към независимост? И

коя Грузия трябва да стане членка на НАТО

според г-жа Меркел? Грузия, включваща единствено Тбилиси и околностите или цялата страна, заедно със сепаратистките райони Абхазия и Южна Осетия. Ангела Меркел не е единственият световен политик, който изтъква неприкосновеността на териториалната цялост на Грузия. Как обаче може да бъде постигната тя? Нима принуждавайки жителите на Абхазия и Южна Осетия да живеят под грузинско управление. Може би посредством сила, както се опита преди броени дни грузинският президент?

На фона на всичко това несекващите изявления на Саакашвили, че бил демократ, звучат повече от абсурдно. Точно както и в Русия избирателите в Грузия бяха поставени под натиск в навечерието на президентските и парламентарните избори. Точно както и в Русия изборните резултати бяха манипулирани, което бе потвърдено и от наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Русия от своя страна проигра твърде лекомислено политическия си капитал

В продължение на повече от седмица руските военни сили окупират грузинска територия. Това доведе до поредното влошаване на отношенията между Русия и Запада, а Москва се почувства отново изолирана и предадена. Дали обаче всичко това си заслужава заради един непридвидим и несговорчив грузински президент, е въпрос на гледна точка. По-смислено би било да се отправи призив за ново начало, без Михаил Саакашвили. И ако е такъв демократ, за какъвто винаги се представя, той би трябвало да отстъпи поста си на един по-умерен президент, какъвто беше Едуард Шевернадзе.