Застаряващите страни на Азия

Разпространеният до преди години страх от експлозия на световното население междувременно отстъпи място на страха от намаляването на населението. И то не само в Европа, а и в Китай и други развити азиатски страни като Япония. Броят на възрастните хора се увеличава вследствие на нарасналата продължителност на живота. И в бъдеще това ще бъде сериозно предизвикателство пред социалните системи. Основната причина за това развитие е промяната в раждаемостта. В повечето индустриални, а отскоро и в бързоразвиващите се страни, с изключение на Индия, жените раждат средно по-малко от 2,1 деца. А това е квотата на раждаемост, необходима за запазване на насалението. Много правителства се опитват да оказват влияние върху развитието на населението по различни начини.

Китай след края на политиката на "едното дете"

След ерата на Мао Китай въведе политиката, според която едно семейство не биваше да си позволява повече от едно дете, тъй като неконтролираното увеличаване на населението не съответстваше на стремежите на Дън Сяопин за увеличаване на благосъстоянието. Китайските плановици все пак стигнаха до извода, че при намаляваща раждаемост най-гъсто населената страна в света ще се сблъска с тежки социални трудности.

Ето защо през 2015 година Китай официално се сбогува с политиката на едното дете и вече разрешава по две деца в семейство. Очевидно Пекин иска в бъдеще да се откаже изцяло от ограниченията за броя на децата, както се вижда от новия проектозакон за семейното право, който трябва да бъде гласуван през 2020 година. За да насърчи раждаемостта обаче, Пекин трябва да облекчи жените, за да могат те да съчетават професията и семейството. Много китайски фирми гледат с недоволство на новата семейна политика и се опитват да назначават все по-малко жени, които искат да раждат, за да пестят разходи. И обратно: много китайски семейства са доволни от политиката на едното дете, тъй като разходите за възпитание и обучение на подрастващите са огромни.

Търсят се добри идеи

За това говори и фактът, че раждаемостта в Китай през 2016 година не е нараснала, както се очакваше след края на политиката на едното дете. В страната са се родили 1, 3 - вместо очакваните 3 милиона деца. Последното предложение за цялостно премахване на ограниченията е дело на двама социолози. Според него, трудещите се над 40 години без деца, би трябвало да внасят определена част от заплатата си в специален фонд за новородени. След раждането на две деца, те ще имат право на детски надбавки от този фонд. Ако обаче семейството остане с по-малко от две деца, ще има право на детски надбавки при навършване на пенсионна възраст. Държавната китайска телевизия коментира предложението като "пълно безумие". Правилното решение било подобряването на държавните условия, за да бъдат насърчени младите жени да раждат повече деца, а не да бъдат затормозявани допълнително. Пекинският педагог Ксян Бинги пък настоява за създаването на образователен фонд и на фонд за насърчаване на раждаемостта. "Какво би било, ако държавата поеме част от разходите за образование, медицински услуги и прехрана от раждането до навършването на пълнолетие? Създаването на едно дете е безплатно, но след това излиза скъпо. Този модел може да бъде изпробван първоначално в слабо развитите региони", казва той.

Иран: Колебания в семейната политика

Иран също изпробва различни модели за семейно планиране. Раждаемостта в Иран намалява със същите темпове, с каквито и в Китай, макар и без принудителни мерки за ограничаването й. По времето на шаха съществуваше модерна политика на семейно планиране, която беше подкрепяна от САЩ. Тази програма обаче не оказа влияние върху  намаляването на раждаемостта.

По време на ислямската революция през 1979 година иранските жени раждаха по шест деца. А през 1980-те години раждаемостта достигна своя апогей - до 6, 5 деца. Всъщност това беше патриотичната реакция на призива на аятолах Хаменей по време на иракската война да бъде създадена 20-милионна армия. След войната изтощената икономика и проблемите на нарастващото младо население принудиха президентите-реформатори Рафсанджани и Хатами да променят курса. Беше създадена държавна програма и семействата с две деца се превърнаха в норма. Тази програма за семейно планиране се натъкна на неодобрението на консервативния хардлайнер Ахмадинеджад. Многото деца в едно семейство бяха обявени за благословия, а семейното планиране за стратегия на Запада за отслабване на Иран. Духовният водач аятолах Хаменей също обяви семейната политика на предишните правителства за грешка, която трябва да бъде коригирана. До 2014 година в Иран бяха въведени редица мерки за насърчаване на раждаемостта. Беше прекратена продажбата на противозачатъчни средства. Правителството насърчаваше финансово раждането на повече деца. Беше ограничен достъпа на жените до определени специалности. Всички тези мерки обаче не можаха да променят броя на новородените. На всяка жена в Иран се падат по около две деца.

Япония залага на искуствения интелект

Япония вече е сравнително "застаряваща" страна. Една четвърт от населението е над 65 годишна възраст. Тенденцията е възходяща при същевременно намаляване на населението от 128 милиона понастоящем до 112 милиона през 2045 година. През 2005 година в Япония беше създадено министерство за повишаване на раждаемостта. Преди няколко години експертите направиха предложения за премахване на "брачните бариери", които включват и финансова подкрепа при търсенето на партньор. Всички тези мерки обаче не успяха да повишат раждаемостта сред японските жени. За разлика от други държави като Индия и Иран, в Япония има повече вакантни работни места, отколкото търсещи работа хора. Много японски фирми привличат работна ръка не само с по-високи заплати, а и с оферти за прекарване на свободното време и за гъвкаво работно време. Някои от фирмите дори дават консултации по семейно планиране и платени отпуски по време майчинството. Това вероятно няма да промени значително демографското развитие, тъй като някои фирми вече изцяло въведоха роботизирани производствени линии. Япония залага на изкуствения интелект и роботиката също така и в сферата на грижите за възрастни и болни хора.