Изборът на президент на Ливан отново се провали

През последните месеци генералният секретар на Арабската лига Амр Муса беше толкова често в Ливан, че по всяка вероятност самият той отдавна е спрял да брои визитите си там. Те преминават по един и същи модел: безброй слухове за възможен изход от кризата и в крайна сметка - никакво решение. Впрочем този факт е символ на безсилието, в което е изпаднала самата Арабска лига, но това е друг въпрос. Учудващото в цялата тази ситуация е, че правителството и позицията отдвана са се споразумяли за компромисен вариант. Само че до него все не се стига.

Така изборът на президент на Ливан се провали за 15-ти пореден път


Насроченото по този повод днес заседание на ливанския парламент беше отложено за 11-ти март. Причината за това е проста: в тази политическа игра става дума не само за това, кой ще заеме президентския пост, а за властта в държавата, разпределена по конуституция между три религиозни общности: сунити, шиити и християни. Подкрепяната от Сирия и Иран шиитска опозиция настоява за право на вето при създаването на бъдещото правителство. То пък е категорично отхвърляно от правителствения лагер, в който влизат сунити и християни и който е подкрепян от САЩ, Саудитска Арабия и Франция. Разрешаването на този основен проблем, би довело и до край на кризата с президентската власт. Само че да се намери решение се оказва доста мъчна работа, защото то се блокира от самата политическа система в Ливан.
Тя е основана на един всъщност справедлив принцип, наложил се след десетилетната кръвопролитна гражданска война в Ливан.


Различните видове власт в тази държава:


президент, премиер и председател на парламента се поделят между отделните религиозни групировки. Само че по този начин се налагат отделни политически кланове, а не общоливанските интереси. И както винаги взаимното недоверие кара отделните религиозни групи да търсят мощни покровители в чужбина, които пък се конкурират по между си на международната сцена. Ето защо не малко ливанци се оплакват от това, че странат им се е превърнала в играчка в ръцеете на чужди сили. Погледнем ли обаче трезво, трябва да кажем, че ако Ливан се превърне отново във васал на Сирия или в антиизраелската крепост на Иран, то тогава трагедиите от десетилетната гражданска война ще се повторят. Ливан трябва да върви по своя самостоятелен път, запазвайки максимално неутралност спрямо регионалните конфликти. Вместо да преследват тази цел ливанските политици са се впуснали в опасни взаимни конфликти. Нито един от 30-те атентата през последните четири години в Ливан не е разселдван напълно. През последно време имаше спорадично избухване на насилие по улиците и то за съжаление би могло да излезе от контрол.