Каква ще бъде съдбата на Лисабонския договор?

Въпреки опита на европейските външни министри да омаловажат ефекта от отрицателния вот на ирландците, факт е, че ЕС отново изпада в тежка криза. Защото не засега не е ясно, как може да се избяга от процедурата по ратифициране на договора. Ирландският външен министър поиска време за размисъл и анализ на създалата се ситуация. ЕС обаче няма никкаво време, защото за втори път след 2005 година се проваля основоположен документ за функционирането на общността. И ако 27-те страни-членки не намерят бързо изход, ако не се обединят около общо решение, рискуват да загубят доверие.

Какви са възможностите за изход?

Най-напред ЕС би могъл да преразгледа целия договор. Това би отнело години и би разпалило апетита на отделни страни-членки да се опитат да извоюват специални отстъпки за тях. на второ място - Ирландия би могла отново да гласува, но това би означавало, да бъде пренебрегнат първият вот. Освен това повторно трябва да бъдат поканени да гласуват и французите и холандците, които преди 3 години отхвърлиха проекта за европейска конституция.

На следващо място Ирландия би могла да излезе от ЕС, давайки възможност на останалите 26 страни-членки да продължат пътя си с договора от Лисабон. При този вариант ирланадците биха могли да се завърнат обратно в общността по всяко време. Този сценарий съществува, обаче е малок вероятен, тъй като Ирландия би загубила твърде много от привилегиите си като член на общността.

Повечето от външните министри са склонни да се продължи с процедурата по ратифицирането на договора. Но какво би донесло това, след като в крайна сметка договорът ще бъде временно замразен? Със сигурност това ще се питат в чехите, които и без това имат резерви към договореностите от Лисабон, и които в тази връзка вече сезираха Конституционния съд на страната.

Рисковете

Ако договорът от Лисабон не влезе в сила, съществува рискът, ЕС да се разпадне на групи от държави, които да се движат с различна скорост. Подобен е случаят с общата европейска валута еврото, с граничния контрол и в много области на правосъдието, вътрешната политика и данъците. Великобритания, Дания и Ирландия се пребориха за известни остъпки от общите правила и срокове. Но една Европа на две скорости не би била от полза за новите страни-членки, и особено за България и Румъния, които и без това срещат огромни трудности да спазват темото на останалите. Германската канцлерка отхвърля идеята за Еворпа на две скорости. Засега.

Така или иначе договорът от лисабон няма да влезе в сила както беше панирано от началото на следващата година. А това означава, че изборите за нов ЕП догодина ще се проведат, без избирателите да знаят, накъде ги води това европейско пътуване.