Коварството на абсолютния слух
26 ноември 2009
Джофри Уинтър се криел като дете под рояла на баща си и от най-ранна възраст можел безпогрешно да повтори чутите мелодии. Сузане Патиц пък открила в училище, че може да определя всеки тон без какъвто и да било проблем. Днес двамата свирят в Бетовеновия оркестър в Бон и оценяват дарбата да имат абсолютен слух едновременно като предимство и като бреме. За валдхорниста Уинтър важи следното:
Свиренето като болка
"Това, естествено, е много полезно в практиката - особено за един валдхорнист. Защото нерядко височината на произвеждания при натискането на вентилите звук е просто късмет. Когато имаш абсолютен слух, тонът звучи в главата ти, преди още да е изсвирен", казва Уинтър. Ето и мнението на Сузане Патиц: "Аз свиря на виола и гледам на абсолютния слух по-скоро като на пречка, тъй като така съм по-малко гъвкава. И съм се принудила да се обуча сама на този вид гъвкавост."
Респективно - абсолютният слух в никакъв случай не е божествен дар, който непременно превръща музикантите в гении. Той опростява точното и чисто свирене, разпознаването на композициите, ученето наизуст, пеенето и свиренето по ноти. Но хората с абсолютен слух реагират изключително чувствително на колебанията в звученето на тона, на промените в състоянието на инструмента или на неточностите при свиренето в ансамбъл.
"В оркестъра има групи, които имат склонността да свирят малко по-високо или малко по-ниско. Аз се приспособявам към тях и на свой ред свиря по-високо или по-ниско. Сам решавам към коя група да се насоча, знам, че не е точно, но трябва да го направя. Понякога е наистина болезнено."
Не само дар, но и пречка
Тези, които свирят на струнни инструменти, са особено затруднени, тъй като при тях грифът трябва да се обхване с точност до милиметър, за да се получи желаният звук. Ако цигулката, виолата или виолончелото бъдат настроени по-различно от обичайното, както е например при бароковата музика, се стига до смущаващо "търкане" между звука, с който е свикнало ухото, и този, който се получава от инструмента.
Сузане Патиц признава, че изобщо не може да изпълнява барокова музика по тази причина. Веднъж й се случило да я поканят за участие в такъв концерт, тя настроила виолата по "бароковите" правила, след което обаче автоматично започнала да адаптира с ръце височината на звука към тази, която е обичайната.