Когато даряваме живот

„Здравният министър се обяви против раждането у дома” - из новините на в. “Дневник”

Българите са изключително, да не кажа болезнено чувствителни, когато публично се обсъждат проблеми от системата на здравеопазването. И как другояче да бъде, щом всеки е съучастник, засегнат в една или друга степен, зависим, обиден, потърпевш. Говоря и за пациенти, и за лекари, тъй като тази конкретна връзка изисква най-много доверие, тя е брънката, без която би се разкъсала цялата верига. Частните случаи често са знак за състоянието на цялото и затова тъкмо от тях тръгват, избухват и се разразяват сериозни и дълбоки конфликти и обяснимо се стига до свръхкрайности.

Защо да се връщаме назад?

В последните месеци няколко случая на смърт в различни родилни отделения разбуниха духовете, бяха предприети вътрешноболнични разследвания, имаше уволнени главни лекари, близки на починалите бебета и родилки заведоха съдебни дела.

Друго съдебно дело обаче, на Българския хелзинкски комитет (БХК), който ще оспорва българските закони, защото не позволяват раждането у дома, съвпадна с трагичния случай на мъртвородено в домашни условия бебе в Бургас и окончателно изостри полемиката.

Здравният министър Десислава Атанасова направи категорично изявление в полза на институционализираното раждане, като се позова и на финансовите, и на моралните измерения на проблема. Разбира се, въпросът за правото на личен избор на бъдещата майка остава открит и тъкмо в неговото поставяне от страна на БХК съзирам силно преувеличение. Да, случаите на грубо отношение в родилните отделения все още се срещат, допускаме, че са възможни и лекарски грешки, но все пак цивилизационното развитие предполага да се възползваме от неговите придобивки, особено когато става дума за бъдещия живот.

Степенуване на ценностите

Много по-надеждно и сигурно е да родиш в болнична среда, в присъствието и под грижите на специализиран екип - и не откривам топлата вода с тази констатация. Защо да се връщаме назад? В последно време, по мнение на водещи акушер гинеколози, малформациите и усложненията при новородените нарастват, трайна е и тенденцията българките да раждат в по-късна възраст - факт, който несъмнено изисква особено и компетентно внимание.

Убедена съм, че от лекарите и медицинските екипи непрекъснато може и трябва да се изисква повече, особено когато става въпрос за сакрален акт, какъвто е появата на новородения човек. Защото несъмнено тук и там се срещат рецидиви на грубост, искане на пари под масата и условия, които не съответстват на модерните теории и практики. В съдбовния за всяка жена момент заедно с живота и здравето й задължително трябва да бъде опазено и човешкото й достойнство.

Но съм категорична, че бебетата не бива да се раждат у дома, защото мисията да дариш живот стои по-високо от правото на личен избор. Знам го и от собствен опит.

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел