Колко да взима депутатът?

Той никога не е преследвал политическа кариера. И все пак Мирча Дякону - един от най-обичаните румънски актьори, решава да стане депутат. Политиката разкрива пред него нови хоризонти - такива, каквито театърът не може да му даде. Държавният орган, който следи за конфликт на интереси, обаче обявява, че постовете, които той заема - директор на театър и депутат - са несъвместими. Законът позволява на народните избраници да работят в университети и други културни институции, но не и на ръководни позиции. Върховният съд на Румъния също постанови, че Дякону трябва да се откаже от едната длъжност. Така изведнъж актьорът се оказа ябълката на раздора между политиката и съдебната власт, които в Румъния са в открит конфликт. След като разгледа случая, румънският парламент в крайна сметка реши, че Дякону може да запази и двете си длъжности - въпрос на тълкуване на законите.

Този случай е симптоматичен за състоянието на законодателството в Румъния. Така например депутати с юридическо образование могат да продължат да работят като адвокати, стига клиентите им да не са обвинени в корупция, търговия с дрога или трафик на хора, и да не представляват заплаха за националната сигурност. Това общо взето рестриктивно законодателство по отношение на страничните доходи на депутатите в Румъния е опит да се противодейства на сивата икономика и корупцията. А Румъния определено има нужда от това, тъй като в актуалния корупционен индекс на Трансперънси интернешънъл страната заема незавидното 69-то място в света.

С високи заплати срещу корупцията

Всъщност проблем с корупцията имат и редица други бивши социалистически държави. За да се справят с него, страни като България, Полша или Сърбия например опитват следното: те плащат по-високи заплати на депутатите си. В цитираните страни възнаграждението на депутатите е колкото три средни работни заплати. Освен това те имат право на добавки за сътрудници, кабинет, пътни разходи и нощувки. Така например един депутат от полския Сейм получава по 6000 евро месечно при 800 евро среден доход в страната.

В България народните представители вземат значително по-малко - средно по около 1 500 евро на месец, но и средната работна заплата в страната е по-ниска от тази в Полша - около 325 евро. Българските депутати със свободна професия обаче - като лекари, адвокати или актьори - могат спокойно да продължат да я упражняват, тъй като според законодателя в този случай няма конфликт на интереси.

Македонците са най-строги

Съвсем различно е положението в Македония - там на депутатите им е забранено да имат странична дейност. В рамките на мандата си македонският депутат трябва да "замрази" основната си професионална дейност. Изключения се правят само в извънредни случаи - например на хирурзите им е позволено да участват в сложни операции, когато няма друг подходящ лекар, който да ги замени.

Междувременно румънският актьор Мирча Дякону сам реши казуса с двата заемани от него поста: въпреки разрешението на парламента да запази и двете си длъжности, той се отказа от политиката. Защото иска да остане верен на принципите си и да продължи да се занимава с изкуство. Той планира да направи филм. Може би за политиката.

Автор: З. Арбутина, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева