Коментар на Нада Щайнман /Македонска редакция на Дойче Веле/ по повод погребението на загиналия президент на Македония Борис Трайковски:

Колко съдбовност могат да понесат Балканите? Защо винаги разбираме, какво е означавало нещо за нас, едва когато го загубим? Въпроси от този род се задават често през последните дни след трагичната смърт на македонския президент Борис Трайковски. Може би подобни драматични сътресения са необходими, за да се проумее, колко силно е заинтересован светът от мира на Балканите. Само два дни след нещастието Скопие бе разтърсено от силно земетресение. Макар и да е трудно да се вярва в съдбата в нашето компютърно съвремие, чмнозина се питат: защо е всичко това? Може би за да се увеличи бдителността както на Балканите така и в Брюксел?

Внезапната смърт на Трайковски оставя голям политически вакуум- Той донесе помирение на само на своята страна, а и на балканските съседи. Сега остава само надеждата, че това развитие ще надживее македонския президент. Шансовете за целта са добри: процесът на развитие към мирно съвместно съжителрство и интеграция на етносите в Македония изглежда необратим. Само че лошото икономическо положение, голямата безработица се проблеми, с които Македония не бива да бъде оставяна да се справя сама. Именно тук политиците от ЕС сега са призовани да намерят не само добри думи за Трайковски и делото на живота му, а и да възнаградят онова, което хвалят.

Трайковски гледаше на Македония като на съставна част от евро-атлантическите структури. Ето защо възниква въпросът, дали не трябва да се тълкува като знак на съдбата, че неговата смърт настъпи в деня, когато Македония възнамеряваше да подаде заявление за членство в ЕС. Междувременно от Брюксел постъпи положителен отговор, че подаването на заявката ще може да бъде наваксано още в средата на март. Може би нещастието в Македония е накарало и големите в Европа да поразмислят? Та нали именно те са онези, които най-гръмогласно хвалят Трайковски за усилията му за закотвяне на основните ценности на ЕС в Македония и в целия регион?

Македония обаче се нуждае не само от похвали, а и от помощ за самопомщ. Казаното от Трайковски, че няма по-ценни ипо-малоценни култури или цивилизации, се отнася не само за съжителството между етническите групи в многонационалната държава Македония. То е в сила и за останалите народи в Европа. Именно в нашите глобализирани времена хората в съвременните високоразвити страни изпитват силен страт от терора и насилието. И тук издигнатите от Трайковски за Македония максими, че не нито възможно, нито уместно да се създават йерархически отношения, поставящи едни над други, биха могли да проправят нов път към повече толерантност и помирение между народите.

Сътресението и пробуждането е обаче в особена степен в сила за македонците. Не може те само да очакват от другите да поемат оговорност за съдбата им, това не могат да извършат ЕС и Нато. Трайковски демонстрира на практика пред македонците, как може да се постигне нещо, което на пръв поглед да изглежда невъзможно, както бе с междуетническите конфликти в Македония през 2001. Трябва само да се знае желаната цел. И онези, които се присмиваха на Трайковски за това, че уж бил наивен и провинциален, ще трябва да си зададат въпроса, къде именно са се провалили самите те и какво биха могли да научат от Трайковски.

Трагично загиналият президент на Македония Борис Трайковски не излагаше демонстративно на показ вярата си, а я прилагаше в живота. Той беше един от малцината политици, неомърсили ръцете си с корупционни сделки. Енергията на честността е може би все пак по-силна от всички залегнали в законите процеси на реформите. Така погледнато смъртта на македонския президент Трайковски може да се възприеме и като послание към света, че само честността и любовта към истината могат в дългосрочна перспектива да допринесат за благоденствието на измъчваните от страхове и насилия хора.