Македония връчва заявлението си да започване на присъединителни преговори с ЕС от Зоран Йордановски
19 март 2004Реклама
Еуфоричната атмосфера във връзка с подаването на молбата за започване на преговорите, владяла страната допреди 4 седмици, вече не е същата след трагичната смърт на македонския президент. Гибелта на държавния глава обаче допринесе и за сплотяването на македонските граждани, защото изказванията на водещи личности от ЕС, укрепиха вярата, че целта, макар и така далечна, все пак е постижима: Македония е на път към пълноправно членство в ЕС, страната не е изоставена на произвола на съдбата. В деня след самолетната катастрофа с президента външнополитическият координатор на ЕС Хавир Солана заяви в Скопие следното:
"Можете да сте сигурни, гражданите на Македония могат да са сигурни, че ЕС ще продължи да е с вас, че ще продължи да ви помага, че по време на процеса, който започнахме, ще ви придружава. Сега е моментът да се демонстрира единодушие и отговорност към страната, така че пътуването, което дапочнахте по посока към Европа да стане един ден реалност. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Не се съмнявам, че ще докажете вашата зрялост, дълбоката зрялост на страната ви."
Що се отнася до стратегическите насоки към членството в ЕС и НАТО, в Македония е налице всеобщ консенсус: както населението така и всички политически сили са "за". В началото на февруари парламентът прие декларация, подкрепяща молбата на правителството за започване на присъединителни преговори. Впрочем декларацията бе по искане на консервативната опозция от ВМРО-ДПМНЕ. В началото на т.г. Македония предприе широка дипломатическа офанзива в подготовка на кандидатурата си за ЕС. Високопоставени делегации пътуваха до Берлин, Париж и Брюксел. Отзвукът не винаги беше в съзвучие с македонските въжделения: от безусловната подкрепа на Париж до резервираността на Брюксел. Толкова по-добре дошли бяха думите на президента на Комисията на ЕС Романо Проди, произнесени от него на погребението на македонския президент Трайковски:
"С нетърпение очакваме вашето заявление за прием в ЕС: вярваме в тази страна, във волята й и решението й да се интегрира във всички европейски структури. Уверени сме, че предприетите стъпки ще се увенчаят с успех. Сигурни сме в политическото бъдеще на тази страна. Мечтата на Борис Трайковски за Македония като равноправен член на прогресивна и мирна Европа ще се осъществи".
До присъединяването си към ЕС Македония трябва да постигне още много в почти всички сфери на обществения живот и икономиката. На най-предно място е по-нататъшното последователно претворяване на Мирното споразумение от Охрид, с което бе сложен край на конфликта с албанското население в страната. Сегашното правителство е изцяло за това и положението на малцинствата се подобри чувствително. Те са по-добре представени в държавните институции, албанският стана вторият официален парламентарен език и след провеждащата се понастоящем общинска реформа ще бъде втори официален език в 25 общини. А освен албанския в определени общини този статут ще получат също така турският, ромският и сръбският езици. Освен това се стабилизира сигурността и се задълбочава активната роля на Македония в регионалното сътрудничество.
Много по-дълъг обаче е списъкът с проблемните сфери: предстоят още някои основни изменения в законодателството и правосъдието, за да се гарантира независимостта и ефикасността на съдилищата. Неотменно необходими са също така реформи в полицията и в други сектори. Сериозна слабост остава неефективната борба срещу организираната престъпност, корупцията, прането на пари, търговията с хора и с дрога.
Освен това Македония трябва да се пребори със сериозните си икономически проблеми: индустрията е полуразрушена, квотата на безработните достига близо 37 на сто, средната месечна заплата е 175 евро, а 30 процента от населението трябва да преживяват с по-малко от два долара дневно. В това отношение Македония е още далече от стандартите на ЕС. За 2004 год. премиерът на Македония Бранко Цървенковски в разговор с Дойче Веле обеща икономическа офанзива:
"Не можем да се задоволяваме с нисък процент растеж, защото той - реалистично погледнато - не би бил достатъчен за постигането на качествено ново равнище в областта на икономиката. Нужен ни е по-голям скок наапред. За да го постигнем, се нуждаем от инвестиции. Местните ресурси са ограничени, което означава, че сме обърнати с лице към чуждестранните инвеститори. За да се сдобием с такива, трябва директно да комуницираме възможностите и откритостта на Македония. Защото в икономиката и търговията, както и в други житейски сфери, е много важно да се изгражда доверие."
"Можете да сте сигурни, гражданите на Македония могат да са сигурни, че ЕС ще продължи да е с вас, че ще продължи да ви помага, че по време на процеса, който започнахме, ще ви придружава. Сега е моментът да се демонстрира единодушие и отговорност към страната, така че пътуването, което дапочнахте по посока към Европа да стане един ден реалност. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Не се съмнявам, че ще докажете вашата зрялост, дълбоката зрялост на страната ви."
Що се отнася до стратегическите насоки към членството в ЕС и НАТО, в Македония е налице всеобщ консенсус: както населението така и всички политически сили са "за". В началото на февруари парламентът прие декларация, подкрепяща молбата на правителството за започване на присъединителни преговори. Впрочем декларацията бе по искане на консервативната опозция от ВМРО-ДПМНЕ. В началото на т.г. Македония предприе широка дипломатическа офанзива в подготовка на кандидатурата си за ЕС. Високопоставени делегации пътуваха до Берлин, Париж и Брюксел. Отзвукът не винаги беше в съзвучие с македонските въжделения: от безусловната подкрепа на Париж до резервираността на Брюксел. Толкова по-добре дошли бяха думите на президента на Комисията на ЕС Романо Проди, произнесени от него на погребението на македонския президент Трайковски:
"С нетърпение очакваме вашето заявление за прием в ЕС: вярваме в тази страна, във волята й и решението й да се интегрира във всички европейски структури. Уверени сме, че предприетите стъпки ще се увенчаят с успех. Сигурни сме в политическото бъдеще на тази страна. Мечтата на Борис Трайковски за Македония като равноправен член на прогресивна и мирна Европа ще се осъществи".
До присъединяването си към ЕС Македония трябва да постигне още много в почти всички сфери на обществения живот и икономиката. На най-предно място е по-нататъшното последователно претворяване на Мирното споразумение от Охрид, с което бе сложен край на конфликта с албанското население в страната. Сегашното правителство е изцяло за това и положението на малцинствата се подобри чувствително. Те са по-добре представени в държавните институции, албанският стана вторият официален парламентарен език и след провеждащата се понастоящем общинска реформа ще бъде втори официален език в 25 общини. А освен албанския в определени общини този статут ще получат също така турският, ромският и сръбският езици. Освен това се стабилизира сигурността и се задълбочава активната роля на Македония в регионалното сътрудничество.
Много по-дълъг обаче е списъкът с проблемните сфери: предстоят още някои основни изменения в законодателството и правосъдието, за да се гарантира независимостта и ефикасността на съдилищата. Неотменно необходими са също така реформи в полицията и в други сектори. Сериозна слабост остава неефективната борба срещу организираната престъпност, корупцията, прането на пари, търговията с хора и с дрога.
Освен това Македония трябва да се пребори със сериозните си икономически проблеми: индустрията е полуразрушена, квотата на безработните достига близо 37 на сто, средната месечна заплата е 175 евро, а 30 процента от населението трябва да преживяват с по-малко от два долара дневно. В това отношение Македония е още далече от стандартите на ЕС. За 2004 год. премиерът на Македония Бранко Цървенковски в разговор с Дойче Веле обеща икономическа офанзива:
"Не можем да се задоволяваме с нисък процент растеж, защото той - реалистично погледнато - не би бил достатъчен за постигането на качествено ново равнище в областта на икономиката. Нужен ни е по-голям скок наапред. За да го постигнем, се нуждаем от инвестиции. Местните ресурси са ограничени, което означава, че сме обърнати с лице към чуждестранните инвеститори. За да се сдобием с такива, трябва директно да комуницираме възможностите и откритостта на Македония. Защото в икономиката и търговията, както и в други житейски сфери, е много важно да се изгражда доверие."
Реклама