1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На 22-ри февруари американският президент Джордж Уокър Буш е на посещение в столицата на Европейския Съюз – Брюксел

17 февруари 2005

Американският президент Джордж Уокър Буш започва първото за втория си мандат посещение в чужбина в столицата на Европейския Съюз – Брюксел. НАТО и Европейската общност придават на този факт огромно значение. Европейските дипломати се надяват, че това е сигнал за волята на Джордж Буш, в бъдеще да залага повече на трансатлантическия диалог.

https://p.dw.com/p/AtuA
Снимка: AP

Сградата на Съвета на Европа в Брюксел, където на 22-ри февруари ще гостува американският президент Джордж Уокър Буш, предлага изглед към четириетажната куполообразна палатка, в която се предлагат информации за влезлия преди дни в сила Протокол от Киото. Това би могло да е като трън в очите на американския държавен глава, който е представителното лице на страната, отделяща най-много вредни газове в атмосферата и отказала да подпише протокола за опазване на климата в световен мащаб. Еврокомисарят по въпросите на околната среда Ставрос Димас призова Джордж Буш дни преди посещението му в Европа да подпише Протокола от Киото. Тази сложна тема няма да бъде поставена обаче в центъра на разговорите между американския президент и държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския Съюз. В тях ще става по-скоро дума за хармонизирането на трансатлантическите отношения, за довършването и усъвършенстването на започнатата от американския външен министър Кондолийза Райс офанзива на чара.

Фрейзър Камерън, директор на Брюкселския център за европейска политика, дава следната оценка на трансатлантическите отношения:

”Според мен е важно, че във Вашингтон се полагат усилия за налагането на нов стил, на нов тон в общуването с трансатлантическите патньори. Европейците ще очакват от американците обаче също преосмисляне на политиката им по отношение на ситуацията в Близкия Изток, по отношение на климата, решенията от Киото и мултинационалните институции.”

Европейският комисар по въпросите на външната политика Бенита Фереро-Валднер изхожда от готовността на САЩ да докажат добрите си намерения чрез конкретни действия. И Фереро-Валднер и Фрейзър Камерън са убедени, че Щатите и Европа биха могли да постигнат съвместно адекватно решение на конфликтите в Близкия Изток, в Афганистан и по отношение на иранската атомна програма.

Фрейзър Камерън казва:

”Вашингтон проумя най-сетне, че европейците са способни да правят добри предложения и да постигат добри решения на проблемите в сферите на интереси в Близкия Изток, на Балканите и в други конфликтни региони по света. Накратко казано: американците не са в сътояние да вършат цялата работа сами.”

Камерън е съгласен и с анлиза на федералния канцлер Герхард Шрьодер, според който НАТО не е единствено военен алианс, а и форум за координиране на европейските и американските политически решения и цели. Междувременно позицията на Шрьодер подкрепят също генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер и външнополитическият координатор на Европейския Съюз Хавиер Солана. Шрьодер призова Джордж Буш към повече съгласуване на американските действия с международната общност, припомняйки за соловата акция в Ирак.

”В НАТО и във всички европейски институции се проявява интерес към засилване и укрепване на трансатлатическия диалог. Защото съвместно може да се носи отговорност само за действия, които са резултат на съвместни решения."

Европейският Съюз може да стане равностоен партньор на САЩ, само ако бъде единен, ако престане да се дели на предани и на отцепници, на стари и нови европейци. Фрейзър Камерън от Брюкселския център за европейска политика споделя:

”Войната в Ирак бе едан доста шокираща ситуация за европейците. Те обаче съумяха да се споразумеят относно обща стратегия и приеха своя обща конституция. Това са положителни сигнали. Голямата тройка – Германия, Великобритания и Франция – полагат съвместни усилия за решаване на проблема с иранската ядрена пограма по пътя на дипломацията. Европейците проумяват, че постигат повече, ако говорят с един глас вместо с 15 или 25.”

Фрейзър Камерън не изключва възможността след десетина години между СЩ и непрестанно растящия Европейски Съюз да бъде сключен договор, който да постави отношенията между партньорите от двете страни на Атлантическия океан на съвсем нова основа.