На изложба в Уругвай
17 март 2013Ако се вярва на медиите в Уругвай, хората в тази страна живеят значително по-добре, отколкото в повечето останали южноамерикански държави, при това в редица отношения - по-ниска корупция, по-слаба престъпност, по-добро образование, по-висок жизнен стандарт. Освен това уругвайците се гордеят, че правят най-хубавато сирене южно от екватора.
Вярно е, че времената, в които половин Южна Америка влагаше парите си в Уругвай и страната с право се кичеше с името "Южноамериканска Швейцария", са в миналото. Но и самата Швейцария вече не е това, което беше. Затова по-правилно би било да определим Швейцария като Уругвай на Европа, пише "Нойе цюрхер цайтунг".
Бръснарите знаят най-добре
Повод за публикацията е най-младото биенале в света, чийто домакин е уругвайската столица Монтевидео. Но - както сочи швейцарското издание - ако искате да усетите пулса на това място, трябва непременно да влезете в някоя от многото бръснарници. Там за сравнително краткото време на бръснарския стол ще научите такива неща за хората и страната, които просто няма къде да прочетете.
Например - че в миналото Уругвай е бил райска страна преди комунистите да я съсипят тотално, или пък че президентът е изключително богат, но обичал да се снима пред малката си селска къща, за да го мислят за беден. Неизбежно ще се наслушате на критики, но това е още една от забележителностите на Уругвай - твърди се, че там живеели най-недоволните и мърморещи бръснари в цял свят.
Изкуство, което провокира
Биеналето по изкуствата в Монтевидео продължава до 30 март и е разположено в помпозната сграда на бившата Banca de la Republica Oriental de Uruguay. Една от централните инсталации е посветена на благотворителността под мотото "Богат е не онзи, който има много пари, а който ги споделя с другите". "Точно като нашия президент, който дарява 90 на сто от заплатата си за изграждането на жилища за бедните", казва авторът на инсталацията Мартин Састре. Той показва кратък филм, заснет в трезорите на банката: есенцията в него е истинска есенция, добивана от цветната градина на президента, с която се прави парфюм, приходите от който са предназначени за създаването на Национален фонд за подпомагане на съвременното изкуство.
Друга инсталация представлява стая, пълна със стари и никому непотребни вещи, които авторът Марк Дион е открил в подземията на бившата банка: изчислителни машини, печати, папки, преси за банкноти, часовници, телефонни апарати. Всичко това е подредено в стъклени шкафове, натрупани един върху друг от пода до тавана и образуващи един вид пластика, показваща материалната история на банката. Авторът Марк Дион е нарекъл инсталацията си "Кабинетът с машините на капитала".
АГ, НЦЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова