Независимо от конфликта на ЕС със Хърватия, държавите от региона на Югоизточна Европа залагат на интеграцията с Брюксел.
28 март 2005Когато преди няколко дни ЕС отначало затръшна вратата на общността под носа на Хърватия, в съседните страни –Босна и Херцеговина, и Сърбия и Черна Гора показаха доста нееднозначни реакции. През 2004 година хърватите, които тогава смятаха, че започването на преговори с ЕС им е в кърпа вързано, бяха проявили значителна арогантност. Внезапно се оказа, че гражданите на Босна и Херцеговина трябва да доказват наличие от по 100 евро на ден, ако искат да влязат в страната. Туристите от ЕС бяха добре дошли, а босненците – не. Това предизвика много гняв и обиди, защото показа, че с приемането на Хърватия в ЕС границите към тази страна отново могат да бъдат затворени за съседите. С оглед на сериозните протести, хърватите не успяха да наложат на практика намерението си, но след решението на ЕС да отложи започването на преговори с Хърватия, злорадството в Босна и в Сърбия беше очевидно. Но не за дълго. Защото и двете страни започнаха да се питат : “След като ЕС отхвърля Хърватия, каква ли ще е нашата съдба? От Брюксел обаче идват успокоителни признаци. Казано беше, че вратата не е окончателно затворена пред Хърватия. Със Сърбия и Черна Гора ще се преговаря също, а с Босна разговорите ще се състоят през есента – обяви еврокомисарят Оли Рен. Тази новина увеличавава надеждата и сред останалите кандидати : Македония, Косово, Черна Гора и Албания. За ЕС и НАТО ЮИЕ е стратегически важен регион. С перспективата за интеграция към ЕС демократичните сили в региона трябваше да се подсилят и да се форсират нужните обществени и икономически реформи. Който иска да отговаря на критериите за членство обаче, трябва да си сътрудничи и с трибунала в Хага. Предупредителният изстрел към Хърватия постигна доста голям ефект. Вярно е, че през последните месеци на трибунала в Хага се предадоха шестима висши офицери на Сърбия, но правителството на Кощуница още се колебае да си сътрудничи официално с трибунала и да издирва едрите риби като Караджич и Младич. Сръбската Република в Б/Х също блокира сближаването на страната към Ес поради въпроса за военните престъпници. Твърдата позиция на ЕС по този въпрос обаче може да внесе раздвижване и там.
Натискът върху държавите от бивша Югославия да изпълнят всички изисквания на ЕС, се увеличава допълнително и от това, че две страни от региона като България и Румъния стоят пред вратите на общността и поне що се отнася до България – приемът ще стане през 2007 година. Тъкмо този факт засяга особено болезнено всички общества в бивша Югославия и кара хората там да полагат допълнителни усилия за да не изпуснат окончателно връзката с Европа – се казва в заключение в коментара на Ерих Ратфелдер.