От страх пред албанците в Македония се разразиха масови протести срещу реформата в териториалното разделение на страната.

Никола Груевски:

”Живеем във време, когато в градовете Кичево и Струга насилствено се цели превръщането им в етнически анклави. Насилствено се предприема опитът, албанското население там да се превърне в мнозинство и известни ни командири да станат кметове на тези градове. Да, дошло е времето, когато македонците, един след друг, както стана в Гостивар и в Тетово, ще започнат да се изселват от тези градове. Може ли тук да става дума за мулти-етническа общност и затова, че се предприемат усилия за съвместно съжителство?”

Обвиненията, отправени от председателя на опозиционната ВМРО Никола Груевски по време на мащабните протестни действия пред парламента в Скопие в понеделник, ярко демонстрират недоволството от законопроекта на управляващите партии за децентрализацията на Македония. Силното полицейско присъствие пред парламента и около 15-те хиляди демонстриращи доказаха, колко взривоопасна и изнервена е атмосферата в страната. Страховете са от разделение, от албанско доминиране или дори от велика Албания.

Тези страхове се събудиха след оповестяването на взетото при закрити врати решение, съгласно което броят на общините в Македония се намалява от 123 на 80. Столицата Скопие съответно ще се разшири с две допълнителни общини, в които мнозинството сред населението се състои от албанци. По този начин се постигат изискваните от Охридската спогодба 20 процента албанско население, за да се въведе в столицата двуезичността. Досега само два от районите на Скопие бяха двуезични.

Още един пример: в южномакедонския град Струга досега живееха 47 % македонци и 43 % албанци. След включването на още две села към стружката община обаче сега вече и в Струга мнозинството става албанско. Премиерът Хари Костов не разбира, защо предвидените в Охридската спогодба децентрализация и разширяването на няколко общини трябва непременно да окаже отрицателно влияние върху междуетническите отношения. Велика Албания, според Костов, не можела да се създаде нито в Македония, нито другаде на Балканите:

Костов:

”В региона на Струга се събуждат спомени за рехерендума по създаването на мнозинствено албанска съюзна република Илирида в началото на 90-те години. Хората се питат, дали сега все пак не се цели налагането на Илирида. А всъщност причините за референдума както и за конфликта през 2001 год. отчасти се криеха в нерешените дотогава въпроси. На тези въпроси бе намерено разрешение в Охридското споразумение.”

Осъществяването на Охридската спогодба – процесът на децентрализация е една от най-важните стъпки за целта – се смята за предпоставка за присъединяването на Македония към ЕС и НАТО. За измъчваното от безработица и финансов недоимък население обаче всичко се развива твърде бързо и се възприема като твърде опасно. В израз на тези настроения се основават граждански обединения и инициативи и се набират нужните за референдум 15 хиляди подписа.

Лидерът на съуправляващата албанска партия, Демократичния съюз за интеграция, бившата Албанска освободителна армия, Али Ахмети, смята опасенията, че териториалната реформа ще доведат до доминиране на албанското малцинство над славянското мнозинство за неоснователни. По време на преговорите било съблюдавано условието, да се гарантира държавната цялост и че не може да има териториални арзрешения за етнически проблеми. Разделението на Македония не е разрешение, казва Ахмети, а подписката е неподходящо средство:

Ахмети:

”Тя е конституционно гарантирано право на гражданите, но в тази ситуация е неподходяща. Тогава и албанците в даден момент биха могли да стигнат до идеята да събират подписи. Това би могло да навреди на Македония и ето защо подобни ситуации би трябвало да се избягват, в която всеки се опитва да изиграе другия.”

Управляващите партии даже и не мислят под натиска на демонстрациите да преразгледат решението си. Ето защо събралите се пред парламента граждани обявиха, че ще продължат с протестните си действия, за да предотвратят приемането на пакета от закони за децентрализацията от парламента в сегашната му форма.

Хората нямат нищо против мултиетническа Македония, но не искат ново разделение, обяснява една от участничките в демонстрацията пред парламента.

Участничка:

”Не можем да приемем това териториално разпределение, защото по този начин македонците губят жизненото си пространство. Това разпределения отива може би към федерализация. Не казвам, че не е нормално, всички хора по света да получат правата си, но най-големият проблем тук е, че нямаме доверие на албанците и че албанците на свой ред нямат доверие в нас. Значи ще е необходимо, да се работи за укрепване на взаимното доверие.”