EU vergibt Spitzenposten

Когато Договорът за реформите от Лисабон влезе в сила към 1 декември, ЕС ще трябва да определи лицата за два нови върховни поста. Председателят на Съвета, който ще бъде с мандат от 2 години, ще има за задача да определя лицето на Евросъюза извън рамките на Общността и да се грижи за повече последователност навън. Т.нар. "външен министър" ще ръководи най-важния съвет на министрите, а именно - на външните, и ще трябва да придава на Общността повече тежест на международни конференции и срещи на върха. Външният министър обаче ще се нарича само "върховен пълномощник", защото по време на преговорите по Лисабонския договор Великобритания настоя ЕС да няма министри.

Пазарлъци при закрити врати

Какво точно ще трябва да правят двамата на върха и какви правомощия ще имат, не се определя от Лисабонския договор. То щяло да зависи най-вече от личността на мандатоносителите, подчертават евродипломати в Брюксел. Точно тук нещата стават интересни: кои европейски личности могат да са евентуални кандидати? По този въпрос от седмици насам се водят пазарлъци при закрити врати. В този покер на кандидатите посредник е шведското ротационно председателство. По време на празненствата по повод на 20-та годишнина от падането на Берлинската стена стана ясно, че няма да постигнат особен напредък. Ясно е, че председателят на съвета ще трябва да е консервативен политик, тъй като мнозинството от 27-те правителства в ЕС са преобладаващо консервативни или християндемократически. В отговор пък външният министър ще бъде социалист или социалдемократ. Освен това се изисква председателят на съвета да е бивш правителствен ръководител.

Дълго време бившият английски премиер Тони Блеър се смяташе за удачен кандидат, тъй като е световно известен и разполага с богат опит. Блеър обаче е лейбърист т.е. социалдемократ.

Коалиция от малки, консервативно управлявани държави се опитва понастоящем да наложи "свой" човек. Като евентуални кандидатури се цитират личностите на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер - известна и малко смръщена стара шпага; премиерът на Белгия Херман ван Румпой - напълно неизвестен технократ; и Ян-Питър Балкененде - христян-консервативния холандски министърпредседател.

Възможните кандидати за външен министър

В случай, че председателят на Съвета на ЕС се случи да е от малка страна-членка, то тогава със сигурност външният министър ще е от някоя от големите. Досега се говореше за британския външен министър Дейвид Милибанд, но той на няколко пъти заяви, че иска да остане в лондонския кабинет. Консервативният италиански премиер Силвио Берлускони изпрати на старта като италиански кандидат Масимо д'Алема. Д'Алема е бивш премиер, но също така и бивш комунист, а това би могло да го дискредитира сред източно-европейските държави-членки. Възможен алтернативен кандидат е бившата гръцка еврокомисарка Ана Диамантопуло от социалистическата ПАСОК. Гърция обаче не е сред големите европейски страни, а и Диамантопуло не разполага с достатъчно външно-политчески опит.

Според европейски дипломати не е изключено на финала шведското председателство да сервира някоя изненада. Говори се и за германския социалдемократ и бивш външен министър Щайнмайер, който сега е лидер на опозицията в Бундестага. На 19 ноември 27-те държавни и правителствени ръководители възнамеряват да вземат двете персонални решения в рамките на бърза среща на върха.