Палестинските власти поеха контрола на пропускателния пункт Рафах между ивицата Газа и Египет

�чен наблюдател Петр Филип.

С отварянето на гранично-пропускателния пункт Рафх бе отворена “врата към света.” Така Палестинската автономна власт празнуваше придобивката с елемент на един фактически държавен авторитет , а именно контролирането на трафика за влизане и излизане от ивицата Газа ,която след 38 годишна окупация бе опразнена от израелците през септември. Все още палестинците не могат да упражняват напълно независимо контрола върху Рафах. Бившите окупатори наблюдавт от разстояние с телевизионни камери.Но до тази спогодба изобщо нямаше да се стигне без енергичната намеса на САЩ и Европа. Бившият директор на световната банка Волфензон , който сега координира помощните мерки за палестинците , бе дори на път да се оттегли поради отчаянието от липсата на отзивчивост от страна на израеелци и палестинци. Американската външна минстърка Кондълиза Райс обаче взе категоричн становище . Европейците пък се съгласиха да изпратят набюдатели , които да следят дали се спазва споразумението за Рафах.Само така стана възможно да се отвори тази “ врата към света.”Беше случайност че стойността на тази международна помощ бе демонстрирана само няколко дни преди 29 ноември –традиционният “ Ден на солидарността с палестинския народ” , който бе обявен през 1977 година от Общото събрание на ООН.Този ден не донесе на палестниците нещо повече от благозвучни речи без конкретни последици.Но поне след като палестинци и израелци постигнаха в Осло спорзумение да поемат по пътя на мира от първоначално твърде едностранната солидарност с палестинците се получи една по-голяма международна активност за насърчването на мира.Пътят от Осло завърши обаче в тресавището на взаимната непримиримост и в над четиригодишната интифада.Едва от тази пролет постепенено започнах да се търсят и д се виждат остатъците от мирния процес и да се обмисля дали тези остатъци могат отново да се подредят. Изтеглянето на Израел от ивицата Газа бе важен елемент от тази мозайка .Трябва да последват обаче още елементи иначе няма да се стигне до пълноценен резултат. Последните месеци на относително спокйствие в поведението на израелци и палестинци показва че двете страни нямт волята или просто не са в състояние сами да намерят разрешение.Те се нуждаят от международна помощ и то не под формата на неделни проповеди не само с чекове.Сега и двете страни се нуждаят повече от когато и да било от международна солидарност –солидарност не само с едната , а със всички които са готови да работят за мира.Защото трябва да бъде ясно също и това че помощ и солидарност може да се очаква само при положение че има лична готовност за самопомощ.