Пеевски ли е най-големият проблем на ДПС?

Коментар от Полина Паунова:

ДПС ще стане подходящ партньор, когато Делян Пеевски напусне партията. Кога - това си е техен проблем. Сега няма кой да им каже „добър ден“ в Народното събрание, много са трудни за партньор. Това заяви премиерът Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия по повод информациите за задкулисни договорки с партията на Лютви Местан.

След тези думи обаче той обясни, че именно Движението е подкрепило ГЕРБ в ключови моменти в този парламент, например при гласуването за оставане в сила на плоския данък, защото коалиционните партньори от Патриотичния фронт, Реформаторския блок и АБВ не са били в пленарна зала. Именно заради това патриоти, реформатори и депутатите на Първанов трябвало да благодарят на хората от ДПС - заради тях имало правителство.

Едно официално и едно неофициално мнозинство

Ден по-късно лидерът на РБ Радан Кънев пък призна, че първоначалната оферта на ГЕРБ при съставянето на кабинета била правителство на малцинството, което да разчита на подкрепата на ДПС и БСП за важни гласувания в парламента.

Независимо от това дали е имало натиск да се сформира кабинет, който да бъде конструиран така, че да зависи от Движението, резултатът е един и бе обговорен от друг съпредседател на РБ - Найден Зеленогорски в интервю за Медиапул. На фона на всички уверения за независимост на управлението от ДПС, за изчегъртването (по Радан Кънев) на партията от властта и прочие заклинания, заместник-председателят на ДБГ простодушно обясни, че в парламента има едно официално мнозинство, което не зависи от формацията на Лютви Местан, и едно неофициално, което зависи точно от нея.

Изглежда, че няма какво повече да се каже. Управляващите използват ДПС - или по-точно отричането на ДПС, като пиар-стратегия за демонстрация на модерност, независимост и политическа честност. В същото време обаче охотно се облагодетелстват от Движението, когато за едно или друго са им нужни гласовете му. Както се вижда от парламентарните гласувания, тази нужда е честа, а отсрещната страна откликва без да са необходими много покани.

Което всъщност е и основният проблем на ДПС. А не Пеевски. Търговията с парламентарно присъствие и политическа монолитност е сред онези характеристики на партията, които я правят така желан и едновременно така ужасен партньор. Движението е единствената формация, която владее депутатите си - там солови акции няма. Владее и електората си - и там солови акции няма.

Продуктът "Пеевски"

В този ред на мисли скандалният депутат и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски е само лостът, който в момента задвижва добре смазаната политическа машина. Този, който „разпределя порциите“, е друг.

Когато Пеевски престане да бъде нужен (а това няма да е кой знае колко далеч във времето), на негово място ще бъде монтиран друг също толкова успешен лост, който да задвижва същата тази политическа машина. Впрочем, и самият Пеевски го призна - на пресконференция в нощта на изборите той изказа признателност към партията си, защото съществувал благодарение на нея.

Така че няма как ДПС да е неприемлив партньор заради Делян Пеевски. Защото ДПС го създаде за собствените си нужди. И ще го „демонтира“, когато спре да ги обслужва.

Неприемлив партньор заради един конкретен партиец може да бъде само ГЕРБ. Тъй като тази партия е цялостно, пълно и плътно отражение на своя лидер и настоящ премиер Бойко Борисов. За разлика от него обаче Делян Пеевки не е самостоятелен играч, а нечий продукт. Също както продукт на Борисов беше Искра Фидосова. Нейната политическа гибел настъпи в момента, в който стана излишна. Продукт на Бойко Борисов е и Цветан Цветанов. Процесът по неговото демонтиране от партийния живот вече тече. Същото ще се случи и с т.нар. КОЙ.

Катарзисът на ДПС

В някакъв смисъл това дори вече е започнало да се случва. Щом премиерът се осмели да го назове като проблем. Тук е важно да припомним, че до този момент лидерът на ГЕРБ нито веднъж не се е осмелявал да посочи Делян Пеевски като неприемлив политик. Напротив, с години той ловко избягваше името му. Дори когато това можеше да му донесе безценен електорален дивидент, Борисов не събра куража да назове депутата като символ на мафиотизирането на българската политика. И затова не можем да не се запитаме дали обговаряйки неприемливостта на Пеевски, Борисов всъщност не официализира процеса по отстраняването му от партийната машина ДПС?

Когато Движението изживее своя „катарзис“ и демонтира Пеевски от фасадата си, той положително ще бъде заменен с друго момче за политически мокри поръчки. Защото тази партийна структура не може да оцелява без своите кръгове. Кръгове, които създава, за да се храни от тях. А дали въпросните кръгове ще са по-приемливи без Пеевски? Едва ли. Вероятно обаче сътрудничеството с тях ще бъде по-лесно за оправдаване.

ДПС ще се превърне в подходящ партньор, когато престане да бъде собственик на електората си и се превърне в негов продукт. ДПС ще се превърне в приемлив партньор, когато престане да бъде групировка за политически рекет, изборно печалбарство и съдебно-прокурорско влияние. ДПС ще стане приемлив партньор, когато спре да произвежда политически пешки с профила на Делян Пеевски.

Зад кулисите

Случи ли се всичко това, Борисов вече няма да може да произнася думите, че благодари на тази партия за запазването на кабинета му - защото Движението едва ли ще просъществува с подобен „нов профил“.

За да го прави сега обаче, Борисов очевидно добре познава настоящото Движение за права и свободи. И не прави никакво изключение от всички облагодетелствали се от създателите на Пеевски. Облагите пък са свързани с благодарност, за която може и да чуваме от телевизионния екран, но истинското ѝ изражение се вижда единствено зад кулисите. Където се договаря подкрепа. И където се произвеждат наследниците на Делян Пеевски. И се разпределят порции…