Под бремето на стереотипите
27 октомври 2012Георги Папакочев разговаря със социолога от Института за изследване на обществата и знанието към БАН Алексей Пампоров. Той е специализирал е в Германия, а сега преподава в СУ "Св.Кл.Охридски" и НБУ. Автор е на изследване за стереотипите и социалните дистанции към малцинствата в България.
Най-устойчивите стереотипи на Европа по отношение на Балканите са формирани още през 18-19 век. Те създават впечатлението, че районът е нещо като тъмна социална джунгла. В романа на Агата Кристи "Убийство в Ориент експрес" пише, че влакът преминава през диви и тъмни географски райони, които са подходящ декор за криминалната загадка. Балканите са били непознато и неясно място, свързано основно с исляма, пояснява Алексей Пампоров и допълва, че за различните балкански нации има всевъзможни клишета. Например за гърците като за веселяци, които по цял ден играят сиртаки и се излежават.
Притокът на роми от Западните Балкани към Европа днес е само претекст за повторното въвеждане на визи за гражданите на някои държави от района. Странното е, че днес Западът осъзнава тази миграция като застрашителна, докато през 60-те години на миналия век, когато Тито отвори границите на бивша Югославия, и хората потеглиха на Запад, нещата бяха съвсем други. Тогава ги приемаха като бежанци, даваха им убежище и никой не проблематизираше явлението. Същото беше и по време на войните в бивша Югославия, когато мнозина бежанци, включително и роми, се устремиха към Западна Европа.
Какво забелязват европейците?
Има и друг проблем: Западът забелязва предимно българските роми и техните криминални прояви в Западна Европа, но не и ставащото в самата България. Или както се изразява социологът Пампоров: "Особеното е, че ние не сме толкова видими в Европа. Докато в родината си имаме своеобразна "българо-центрична" гледна точка и си въобразяваме, че всички ни наблюдават и обсъждат, за съжаление, нещата са различни: поляците и румънците например са много по-видими. Причината е, че те живеят общностно. Проблемът на българите е, че не могат да създадат своя диаспора в чужбина, те дори не се събират заедно да празнуват. Създават се, естествено, известни контакти между тях, но липсва цялостна общност."
Тези дни българският социален министър Тотю Младенов обясни на всеослушание, че ромското малцинство в България пропивало детските надбавки и затова те нямало да бъдат увеличени. Как възникват етнически стереотипи в България?
Според социолога Пампоров, един от тях битува и в учебниците, които бяха подложени на преглед през това лято, което породи шумна дискусия. За съжаление, реакциите бяха доста сбъркани, добавя той : "Никой не е искал да премахва национални герои от литературните произведения, но все пак трябваше да се спомене контекста за написване на едно или друго стихотворение, а не само да се обяснява, какви поробители са турците и защо преди два века българските революционери са ги мразели. Така още в училище у децата се формира негативно отношение към турците, без да се отчита, че 10% от тези ученици са от турски произход!"
Кога се демонизират малцинствата?
През последните десетина години стереотипите за турците в България рязко се промениха, констатира още Пампоров. От "поробител" с чалма и ятаган, който сече глави и отвлича деца, изведнаж турчинът стана добрия търговец, съседа-приятел, при когото можеш да отидеш на курорт. Много се промени образът на самата Турция в България. Вероятно и поради това, цялата вина за българските проблеми започва да се прехвърля върху ромите и то с участието на политици и медии:
"Ако проследим събитията в България от 15 години насам ще видим, че засиленото напрежение сред етническите малцинства е явление, което се наблюдава винаги преди парламентарни избори. Започва да се говори колко опасни са тези хора, как "родината е в опасност", как се циганизира и ислямизира, и това ни се повтаря натрапчиво на всеки четири години."
Съвременните клишета
Стереотипи има и в представител на българите, свързани с политическата класа. Някои от тях са възникнали още в края на 19-ти и началото на 20-ти век с Бай Ганьовото: "всички са маскари!", а и с Алековата ирония: "едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!"
До голяма степен стереотипен е и образът на сегашния премиер Бойко Борисов - говорят за него като за "мутра", но преди време пък говореха, че на българина му трябва здрава ръка и търсеха "новия Стамболов". И си го получиха! Вотът на българина винаги е бил стереотипен. Някои български избиратели например си казват: "да, той е мафиот, обаче познава другите мафиоти, знае кои са и ги лови". Явно част от населението предпочита да го управлява мафиот, който, обаче, би могъл да направи и нещо добро, заключава социологът Алексей Пампоров.
Автор: Г. Папакочев, Редактор: Б. Узунова