Поетът на низините
10 март 2009Чарлс Буковски успяваше да придаде поетичен тон на мръсния език. Дори и в най-безизходните случаи той смекчаваше ситуацията с онази упорита ирония на изпадналия човек, който няма какво повече да губи.
Много от историите, писани вечер на чаша бира и на фона на класическа музика, са почерпани от личния му живот. Преди да стане световно известен култов писател, той работи какво ли не, за да издържа дъщеря си – в железниците, пощата и различни барове. Заради слабостта си към чашката той прекарва известно време в психиатрията и зад решетките.
Буковски - аутсайдер още от дете
Роден на 16 август 1920 година в Германия, с майка германка и баща американец, Буковски пристига с родителите си в Лос Анджелис на 2-годишна възраст. Баща му, разносвач на мляко, често го налагал. Покрай омразата към баща му се заражда и склонността му за отричане на авторитети. Своето детство и младежки години, прекарани в перманентна депресия, той описва в автобиографичния си роман "Най-лошото тепърва предстои". Утеха младият Буковски намира в книгите на Достоевски и Толстой.
Междувременно Буковски започва да пише стихове и да сътрудничи на различни печатни издания. Той започва да печели истински като писател едва в началото на 70-те, когато напуска работата си в пощата и публикува романа „Мъжът с кожената чанта”. Само за три седмици бунтарът-единак успява да изрази с думи депресиращото ежедневие на пощальона. „Имах нужда от писането като един вид освобождение, а и като развлечение”, казва той и добавя: „Който пише, не може да загуби”.
Световен шампион в тежка категория?
Буковски изстрелва думите директно и с огромна сила - истинско кроше на боксьор. Като страстен почитател на бокса, бившият студент по журналистика е твърдо убеден, че от ринга може да се научи нещо полезно, а именно максимата: "Имаш само един шанс и той няма да се повтори повече.” Германският писател Волф Вондрачек описва американския автор с думите: „Новият световен шампион на перото в тежка категория, категория Хемингуей”, а почетната му титла гласи: „Старецът и бирата”.
"Смъртта не ме натъжава", пише Буковски. „Малко досадно е. Но човек трябва да мине и през това, както трябва да стяга и връзките на обувките си всяка сутрин. "Писането обаче ще ми липсва", казва той. „Писането доставя повече удоволствие и от пиенето. Най-доброто обаче е комбинацията от двете.”