След сделката - като преди нея
19 октомври 2011
Дали свободата на един израелски войник е хиляда пъти по-ценна от тази на един палестински затворник? Въпросът е циничен, но неравностойната размяна на един израелец срещу 1 000 палестинци има сериозно морално измерение.
Израел плаща болезнено висока цена
Израел с право е изправен на позорния стълб заради заселническата си политика и незаконната окупация на палестинските земи. В същото време тази държава цени и защитава своите граждани. Нещо, което трудно може да се каже за радикалните групировки от палестинска страна, като например ислямисткото движение Хамас. От израелска гледна точка освобождаването на над 1 000 палестински затворници е непоносимо висока цена за свободата на Гилад Шалит.
Още повече, че на свобода излизат и хора, които се гордеят с избиването на израелски цивилни граждани. В полза на Израел говори и фактът, че страната не режисира антипалестински демонстрации на омразата, каквито познаваме от страна на Хамас.
От хуманитарна гледна точка сделката е повод за радост. Държавите-посредници Турция, Германия и Египет заслужават поздравления. Съмнително е обаче дали размяната ще даде нов тласък на мирния процес в Близкия изток, както смята германският външен министър Гидо Вестервеле. Възможен е точно обратният ефект.
Провал за умерените и разумните
Хамас се изживява като победител в тази неравностойна сделка. Войнственият курс на ислямисткото движение ще продължи, не на последно място и срещу умерените сили на палестинския президент Махмуд Абас.
Неговите позиции засега са губещи, включително и поради безуспешната му борба по признаването на палестинската държава. Хамас пък получава ново потвърждение на това, че отвличането на израелски войници може да бъде доходоносен бизнес.
Групировката разширява политическото си влияние и печели нова популярност. Едва ли размяната на Гилад Шалит срещу 1 000 палестински затворници ще предизвика промяна в мисленето и на израелците.
Повече от ясно е, че дясното правителство на Нетаняху ще продължи блокадата на ивицата Газа и заселническата си политика на Западния бряг на река Йордан. Оправдания за това все ще се намерят. Радикалистите от Хамас сами се грижат за това поводите за нови насилия да не секват...